Преди три години къщата на Галина Петровна е изгоряла. Добре, че по това време е била на работа. Жената дълго плакала и ридаела, защото в тази къща е родена и израснала, отгледала е сина си, а внуците ѝ често идвали на гости. А сега от нея останала само купчина пепел и черен дим. Синът ѝ Артем и снаха ѝ Оля решили да вземат жената да живее при тях. Халина Петривна виждаше, че на снаха ѝ е трудно.
“Тя трябва да работи и след това да върши много работа вкъщи. И не може да помага с нищо. А от две години насам тя седи на врата на Олга. След пожара ръцете ѝ трепереха.” “Сине, виждам колко ти е трудно. Затова ме заведи в старчески дом. В къщата има обява, че наблизо има чудесно място. Там ще се грижат добре за мен и няма да съм ти в тежест.” – Добре, но нека изчакаме до май. Времето ще е хубаво и дотогава ще имаме време да съберем всички документи, добре?” – предложи синът ми.
Жената кимна в знак на съгласие. Пролетта настъпи, времето се затопли и Галина реши да напомни на сина си за тяхното споразумение: “Е, почти е дошла. Ти и Оля ми обещахте!” “Добре, мамо, утре ще те заведем в пансиона. Същата вечер баба с треперещи ръце опакова всичките си вещи – една нощница, халат и чехли. На сутринта тя целуна внуците си за довиждане, прекръсти се и напусна апартамента.
Синът ѝ запали старата кола и тръгнаха заедно. “Артьом, къде отиваш? “Пропуснахме завоя към пансиона!” “Той е в ремонт, трябва да го заобиколим”, бързо отговори мъжът, а снаха му се усмихна саркастично. И така караха в продължение на 20 минути. Зад прозореца започнаха да се очертават познати пейзажи – река, гора, къщи.
Първоначално баба ми не можа да повярва. Струваше ѝ се, че са влезли в нейното село. Артем отворил портата, а Халя не разпознала двора си. Краката ѝ почти се подкосиха, когато слезе от колата. Пред нея се издигаше нова къща. Наоколо все още се разхождаха някакви строителни материали и занаятчии. Къщата, оранжерията и новият кокошарник сякаш бяха унищожени от пожара.
“Сине, сънувам ли? Какво се случи?” – Мамо, не сме искали да те водим в пансион, никога и за милион години. Ето защо решихме да възстановим старата къща за твое удоволствие. Вътре има тоалетна, кабелна телевизия и дори подово отопление. Умишлено изчакахме до пролетта, за да завършим строежа. Халина се разплака и прегърна силно сина си. Дълго време не можеше да повярва на щастието си. Артьом, Оля и внуците им посещават баба си всяка събота.
