С Олег се оженихме от любов. По време на връзката ни той се грижеше толкова добре за мен, че не се съмнявах, че с такъв мъж ще бъда най-щастливата съпруга. Струваше ми се, че нищо не може да разруши любовта ни.
След сватбата започнахме да живеем отделно в апартамент под наем. Родителите ми и майката на Олег останаха в селото. Всичко беше чудесно. В семейството ни цареше пълна хармония. Имахме син, Михаил.
Вероятно щяхме да продължим да живеем мирно и щастливо, ако майка му не се беше разболяла. След това Олех настояваше, че трябва да я вземем при нас. – “Аня, тя е станала болна на легло, съседката й се грижи за нея, трябва да я вземем при нас. В края на краищата тя е собствената ми майка.
Изобщо не исках Полина Игоревна да живее при нас. Аз имам малко дете, не мога да се грижа за болен, прикован на легло! Нямам нито сили, нито нерви, нито желание. А и по принцип болните хора миришат лошо. Защо трябва да го понасям? Затова веднага казах: “Имаш по-голяма сестра, нека тя да дойде и да се грижи за майка ти.
Не й ли омръзна да се разхожда из Франция?” -Ан, не може, има работа там… -Ние също не можем, имаме дете и много работа! Олег помълча известно време и после каза: -Ами тогава аз сам ще отида при майка ми! Това положение на нещата не ме устройва и мен. Не знам докога ще боледува свекърва ми.
Не искам да живея без съпруга си. -Ако отидеш, трябва да знаеш, че не е задължително да се връщаш. Той все пак опакова нещата си и замина. Е, добре, че се отървах! Той направи своя избор и остави мен и сина ми.
