Прибирах се от работа и случайно срещнах Елена. Ходехме заедно, когато бяхме млади, и се разделихме заради някакви глупости. Тя винаги се опитваше да разбере връзката ни, аз не виждах никакви проблеми, а тя не беше доволна от нещо. И сега, почти 8 години по-късно, се срещнахме отново.
Тя се беше усъвършенствала толкова много, а аз вече не бях студент от вчера, а служител в голяма компания. Решихме да прекараме времето си като в доброто старо време. Слязохме от автобуса и се отправихме към бара.
След като прибрах Олена вкъщи, тя закачливо ме покани на кафе и аз не отказах. Вкъщи изпихме всичко, което можехме. Нощта беше безсънна, отдавна не се бях забавлявал толкова много.
Но на сутринта тя посочи вратата: “Хайде, да вървим. Майка ми ще се върне от смяната си след час, какво ще ѝ кажа? Добре, че имах време поне да си взема душ. Бързо излязох от къщата. Беше едва 6 ч. сутринта, а трябваше да съм на работа до 8 ч., така че нямаше смисъл да се прибирам вкъщи.
Реших да дойда в офиса, тъй като до кабинета на шефа ми има диван и ще полежа малко преди началото на работния ден.
Взех назаем малко одеяло от един колега, свалих панталоните си, за да не ги намачкам, и си легнах. Събудих се много весел, дори трезвен. Поглеждам часовника и виждам, че е 12 часа на обяд.
Всички служители се разхождаха тихо из офиса и аз попитах какво става. Шефът каза, че сте работили цяла нощ, затова решихме да не ви безпокоим, правите най-доброто за компанията – отговори мениджърът.
Бързо навлякох панталона си и отидох при шефа. Той се засмя от сърце: “Разсмяхте ме, влизам в сивия ни офис и ето ви, хъркате без панталони. Разбирам всичко, това е млад бизнес, искаш да се забавляваш. Но имай предвид, че ако това се повтори, ще те уволня.” “Все пак си мъдър човек”, отговорих на шефа си и се върнах на работа.
