Омъжих се много млада и със съпруга ми живеехме в къщата на родителите му. Семейството беше патриархално и баща му ръководеше всичко. Случи се така, че за трето поредно поколение в семейството им се раждаха само момчета. Така че те не приеха моето момиче. Смятаха, че детето или е разглезено, или че аз съм някак дефектна, щом не мога да родя момче.
Известно време търпяха мен и детето в дома си, а после… Веднага след завършването си се омъжих за моя съученичка за първи път. Нямахме собствено жилище, затова живеехме при родителите му.
Още от първия ден ми стана ясно в какво патриархално семейство съм попаднала. Свекърът ми решаваше всичко за всички и никой не му се противопоставяше.
Всъщност това не ме притесняваше твърде много, докато не забременях. Оказа се, че семейството очаква внук, и то само внук. За трето поредно поколение в семейството се раждаха само момчета. Момичетата се смятаха за някак по-нисши. Дори съпругът ми беше убеден, че не може да роди момиче.
Освен ако жена му не е болна или не изневерява. Тези разговори много ме натъжиха и реших да обсъдя всичко със свекърва ми. Тя ме успокои, като каза, че самата тя много се е притеснявала за това, но с течение на времето е родила едно след друго четири момчета.Така че няма за какво да се притеснявам. Най-вероятно също ще родя момче.
Но аз очаквах момиче. Всички майки се радват на децата си, но аз плаках горчиво, когато ми казаха пола на детето. А да видя разочарованието в очите на бащата на детето беше много болезнено. Т
олкова се притеснявах за моето момиче. Свекърът ми не дойде на изписването от болницата. Свекърва ми и снаха ми гледаха бебето и цъкаха от умиление, но съпругът ми остана безразличен към всичко това.
А свекърът ми дори не погледна бебето вкъщи. Продължавах да се надявам, че с течение на времето те ще се научат да обичат моето момиче, защото то не е виновно за нищо.
Но с течение на времето нищо не се промени в отношението им към детето. Напротив, плачът ѝ дразнеше мъжете в къщата.Свекърва ми се опита да ме подкрепи, но ситуацията в къщата остана напрегната.
И един ден съпругът ми просто ме заведе в дома на родителите ми и ме остави там. Продължих да го чакам да се опомни и много се срамувах пред родителите си. Но родителите ми не ме обвиняваха за нищо.
Баща ми ми забрани изобщо да мисля за съпруга си. “Защо ти е нужен този кретен – каза той, – човек, който е предал собственото си дете, заслужава само презрение. А ти ще срещнеш нормален мъж. И всичко ще бъде наред с теб и дъщеря ти. И така се случи. Омъжих се за втори път.
Имам двама сина от втория си брак и всички живеем заедно много приятелски. От роднините ми по бащина линия само бившата ми свекърва се интересува от дъщеря ми. Тя дава на детето подаръци и се среща с него на неутрална територия. Момичето е много обичливо и аз много съжалявам баща ѝ, който няма представа от какво се е лишил.
