Тоня плачеше през нощта почти всеки ден. Тя не можела да живее със свекърва си. Галина Василиевна била много сурова към булката, не ѝ позволявала да диша. Тоня помолила съпруга си да се махне от майка си, но Стас само свил рамене. Мъжът не можеше да напусне майка си.
Галина Василиевна го беше отгледала сама още от детството. Жената трябваше да премине през много неща, но се справи. Стас си спомня как майка му често е отсъствала от дома, защото е работила, за да осигури на сина си всичко, което е поискал.
Стас не можел да предаде майка си, не можел да я остави. Говорил ѝ за Тоня, молил я да бъде по-мила с нея, но очевидно Галина Василиевна пренебрегвала молбите на сина си: “Как може да се ожениш за нея?
Тя не умее да прави нищо, тя е една шепа. Не умее да готви, не чисти добре, няма никакво образование. Вчера ми изцапа покривката.Разрушила е любимата ви покривка, без дори да се извини. Тоня не може да те подкрепи по никакъв начин – нито финансово, нито емоционално.
Ако живеехте отделно, се страхувам да си представя студа и глада, които щяхте да изпитате. Толкова съжалявам, че си избрал нея вместо момичето от съседния блок, Лариса. Толкова добро момиче, умно и красиво, не като твоята безръка Тонка. Вчера бях в дома им и Лариса направи такъв вкусен пай. Ако ти беше с нея, можех най-накрая да се успокоя – каза тя на Стас. “Мамо, престани.
Тоня учи за журналистка, работи като библиотекарка, а аз нямам нужда от майчина помощ. Аз я обичам, щастлива съм с нея. Моля те, приеми я. Галина Василиевна само въздъхна. Тя нямаше да приеме снаха си.
Но един ден всичко се промени. Тоня се връщала от работа, когато се натъкнала на неидентифицираното тяло на свекърва си. Явно й е станало лошо и е припаднала.
