Яна и Анна седяха в дома на първата и обобщаваха събитията от седмицата, както правеха всеки уикенд. “Вчера отново се скарах с майка ми”, започна Анна. Анна въздъхна и започна разказа си.
“Вчера сутринта майка ми ми се обади, за да види как съм. Гладех дрехите и се канех да отида да пазарувам със съпруга ми.” “С Кола отиваме в търговския център. “О, аз също имам нужда от хранителни продукти, Анна, вземи ме със себе си”, каза майка ми. Нямаше къде да отида. Казах ѝ, че ще я вземем след един час.
Преди това трябваше да заведем децата при свекърва ми. Взехме майка ми, отидохме да пазаруваме дрехи, купихме тениски за синовете ни и отидохме в супермаркета да купим храна. Аз взех една кошница, а майка ми – една количка. Вървяхме бавно по пътеките и тогава свекърва ми ме извика.
Тя каза, че децата са непослушни, и ние отидохме до касите, за да вземем децата възможно най-скоро. Тъй като времето ни не стигаше, а опашките бяха дълги, реших да платя и за двамата, за да не се налага да чакаме майка ми да вземе хранителните продукти поотделно.
На входа майка ми ми подхвърли пари, които бяха 4 пъти по-малко от сумата в касовата бележка.Аз съм в декрет, всяка стотинка е от значение, така че, колкото и да ми беше неудобно, казах на майка ми, че трябва да добавя още, защото не съм разчитала на такива разходи.
Тя ми избухна в истерия, като каза, че съм некадърна дъщеря и не ставам за нищо. Факт е, че майка ми има добра пенсия, не се нуждае от пари, а в супермаркета напълни кошницата си със скъпи храни:
червена риба, хайвер, ядки, скъпо вино и много други. Ето как се скарахме. Напоследък майка ми ми лази по нервите без причина. Никога не съм оставяла децата си дори при нея, опитвам се да правя всичко, което тя иска, излизам от пътя си, за да получа похвалата ѝ, но всичко е напразно…”
