Изглежда, че майка ни страда от старческо слабоумие. Сестра ми и аз току-що се сблъскахме с това директно. След този инцидент се почувствахме неспокойни. Сестра ми и аз вече сме доста възрастни, и двете сме омъжени от дълго време и всяка от нас има по две възрастни деца.
Отдавна не разчитаме на родителите си и се справяме сами с всички трудности. Работим усилено и спестяваме за интернет връзка. Никога не сме разчитали на родителите си, всичко постигахме сами. Стараехме се да не ги притесняваме, само понякога оставяхме децата при тях за няколко часа. След смъртта на баща ми майка ми стана много слаба и стара. Аз и сестра ми се опитваме да я подкрепяме морално и физически.
Посещаваме я доста често, защото майка ми живее извън града. И тя не идва често да ни види. Когато децата ни пораснаха, започнахме да посещаваме майка си по-често. Тя беше много щастлива да ни види, защото много обичаше внуците си.
Тази неделя със сестра ми решихме да посетим майка ми заедно с децата. Донесохме много храна и сладкиши. Занесох всичко в кухнята, за да го сложа в хладилника – той е малък, но е просторен – и когато го отворих, видях, че е напълно празен.Бях много изненадан.
Погледнах на балкона и видях, че цялата храна е в голяма купа, покрита с кърпа. Обадих се на майка ми и я попитах за това, а тя ми каза, че пенсията ѝ е малка и не може да нахрани всички. Затова крие храната, за да не я изядат всички, защото иначе не остава нищо и тя гладува цяла седмица.
Но това не е вярно. Сестра ми и аз ѝ осигуряваме всичко. Почувствах се неудобно. Бях обидена до дъното на душата си, затова взех децата и се прибрах вкъщи. Не знам дали да кажа всичко на сестра ми, или не. Честно казано, не искам повече да идвам при майка си. Какво да кажа на децата си, как да им обясня това?
