Преди около 30 години с жена ми се разведохме. След развода не се обадих в полицията, защото съпругата ми и дъщеря ми се преместиха в друг град. Отначало се обаждах на съпругата си, за да говоря с дъщеря си, но после загубихме и това. Останах напълно сам. Личният ми живот не вървеше добре. Не се ожених в продължение на няколко години.
А и не исках, честно казано. Исках да възстановя връзката си с дъщеря ми… Така живях сам повече от 15 години. Животът ми беше монотонен, скучен. Но това беше така, докато не получих съобщение в социалните мрежи от дъщеря ми, в което се казваше: “Аз не съм: “Мразя те. Как може да не ти пука за нас?”.
Оказа се, че дъщеря ми от няколко години се бори с болести, а наскоро беше претърпяла сериозна операция… Аз дори не знаех за това. След това се опитах да възобновя общуването ни, но тя винаги ми отговаряше сухо и безразлично.
Година по-късно се запознах с една жена и решихме да се оженим. Шест месеца след сватбата ни се роди син. Реших да споделя добрата новина с дъщеря си, но се скарахме: тя каза, че жена ми е извела сина на разходка.
Аз, разбира се, не повярвах. После разбрах, че съм станал дядо. Помолих дъщеря ми да ми даде точния си адрес, за да мога да видя внучката си. За моя голяма изненада тя го направи. Цялото семейство отидохме да я посетим, но тя ни каза, че нямаме право дори да прекрачим прага ѝ.
Дълго време се измъчвах нощем, чудейки се защо дъщеря ми реагира така спрямо нас, и си спомних какво беше казала за жена ми. Просто за забавление направих тест със сина си. Оказа се, че дъщеря ми е била права. След това подадох молба за развод. Тъй като къщата ми беше регистрирана на името на съпругата ми, аз останах на улицата без нищо. Нямам никакви роднини.
Дъщеря ми, единствената ми роднина, не иска да ме вижда или чува. Какво ще правя, как ще се издържам и най-важното – как ще се справям?
