Лош подарък: купихме на кръщелника ни таблет, но майка му искаше компютър.

Дойдохме, за да отпразнуваме рождения ден на кръщелника ни Ваня. Той навърши 10 години. Със съпруга ми решихме да не се скъпим и му купихме скъп таблет. Детето хареса подаръка и прекара цялата вечер, разглеждайки го. Когато връчихме подаръка и седнахме на масата, майката на кръщелника каза:

“Може би за Коледа може да му подарите компютър, защото той няма нужда от таблет. Аз ще го взема за себе си. Съпругът ми се изненада от дързостта на жената. Мария не беше истинската майка на Ваня. Истинската му майка беше загинала трагично. Баща му решил, че синът му има нужда от майка, и затова се оженил за втори път за нея. Никога не съм харесвала тази жена.

Тя винаги обиждаше Ваня. Можеше да го запрати в ъгъла за един час или да го умъртви от глад, а баща ми знаеше, но си мълчеше. Така беше по-добре за него, той беше на работа от сутрин до вечер, а детето беше при жена му. Освен това вярваше, че щом тя го наказва, значи синът му го заслужава.

От друга страна, Ванка си спомняше за майка си и много ѝ липсваше. Веднъж ми разказа, че Мария носела дрехите на майка си и се смеела: “Това беше нейният стар стил. Тя се обличаше така страшно. Сега разбирам защо съпругът ѝ не си спомня много за нея.” Тя разказваше на някого по телефона. Ваня чу всичко и му стана жал за майка му.

На масата Мария отново ни се скара за подаръка: “На миналия рожден ден подарихте на дъщеря ми спортен костюм.”Не мислех, че знаеш каква е разликата между децата. Съпругът ѝ отговори предпазливо, че Ванка е нещо повече от наш кръстник.

А дъщеря ѝ дори не е наша роднина. Напротив, би трябвало да ни благодари, че се отнасяме с дъщеря ѝ толкова добре, колкото и с Ваня. Никога не сме я отделяли от него. Преди да си тръгнем, тя ни напомни за компютъра.

“Значи да очакваме компютър за Коледа? Само че Марина отива в девети клас, той ѝ е нужен за обучението. И Ваня също скоро ще има нужда от такъв. Мария си мислеше, че сме някакви олигарси.

Трябва да купим на децата си компютър и тогава да мислим за другите. Тя не се притесняваше за Ванка, а за тромавата си дъщеря. Съпругът ѝ отговори, че тя може да направи така, че да свие устните си назад.

Related Posts