дом. Момиченцето се родило толкова красиво, със сини очи, силно и здраво. Но майката не искала да вземе детето, затова скочила от втория етаж през нощта и изчезнала. Момичето било наречено Лия и отведено в дом за сираци.
Там се грижели добре за децата. Те били добре нахранени и облечени, но персоналът на сиропиталището нямал сили да обръща внимание и да обича децата
. Лия израснала като много мълчаливо момиче. На тригодишна възраст тя можела да говори добре, но предпочитала да мълчи.
Не обичала да играе с други деца в група и винаги седяла отделно.
Лия имала една-единствена играчка – мече с откъснато краче. Лия често седеше до прозореца и гледаше навън, като говореше само с мечето си. Дори през нощта тя му разказвала приказки. Никога не плачеше, когато някой я нарани или когато падне.
Никой никога не я е виждал да плаче. Един ден в сиропиталището дошла млада двойка. Жената била облечена по последна мода, много строга и елегантна, а съпругът ѝ бил с нея. Те искаха да вземат малко дете, на възраст до една година.
Но когато вървяха по коридора, жената видя през вратата по-големи деца. Те правеха нещо, играеха, моделираха нещо. Никой не забеляза потенциалните родители, с изключение на Лия.Тя изтича до вратата, прегърна краката на жената и започна да плаче тихо.
Това е дъщеря ми – каза жената и се обърна към мъжа. Мъжът поклати глава в знак на одобрение. Двойката трябваше да замине бързо, за да подготви всички необходими документи. Още на следващия ден те се върнали.
Събрахме всичко необходимо – казала жената и подала на директора на сиропиталището огромна папка с документи. Как са успели да съберат всичко за един ден, не е известно. Едно е сигурно: ако наистина искате нещо, то никакви пречки не са препятствие.
Вечерта щастливите родители се отправиха с Лия към колата. Тя взе със себе си само едно нещо – своето плюшено мече без краче. За първи път всички служители и деца видяха Лия да се смее и усмихва.
