Наскоро навърших 26 години и имам прекрасен съпруг. Синът ни е на три години. Със съпруга ми се разбираме добре, имаме прекрасни отношения, живеем от сърце и скоро ще имаме второ дете.
Родителите на съпруга ми са починали. Живеем в апартамента на съпруга ми, той наследи този едностаен апартамент от тях. З
абавляваме се, но ни е малко тясно. Родителите ми имат просторен четиристаен апартамент. Те имат една съкровена мечта – голямо семейство, в което винаги се чува шум и смях. Но освен мен нямат други деца.
Аз съм единствената, която имат. Мисля, че затова искат да имат много внуци.
Когато синът ми беше на седем месеца, майка ми започна да говори за второ дете. Бях изненадана, че съпругът ми се съгласи с майка ми. Той също иска да има голямо семейство.
Да, той иска второ, трето и четвърто дете. Никой ли не се интересува от моето мнение? Просто е невъзможно да живеем с такова голямо семейство в едностаен апартамент, но не смеем да вземем заем, това е голяма отговорност.
Съпругът ми работи на половин работен ден и заплатата му не е много висока.Предложих на майка ми да продадем апартаментите и да купим тристаен за нас и двустаен за родителите ми, но майка ми не се съгласи.
След това предложих да сменим апартамента, но те не бяха доволни и от този вариант. Смятах, че за тях ще е удобно да живеят в едностаен апартамент, а за нас – в тристаен. Но те отказаха.
Не ги разбирам, те искат внуци, почти ги изискват, но не се интересуват в какви условия ще живеят внуците им. Попитах майка ми как ще живеем с две или три деца в малък едностаен апартамент.
Тя ми каза, че имам съпруг, той трябва да ни осигури жилище, те не могат да ни помогнат; после добави, че когато са били малки, никой не им е помагал. Но те имали само едно дете…
