Телефонът на Маргарита иззвъня. Тя знаеше, че се обажда братовчедка ѝ Маша. Маша винаги се обаждаше по една-единствена причина – за да може някой да седне при сина ѝ Сергей.
А момчето беше просто непоносимо, ужасно капризно и никой не можеше да се справи с него. Но Маргарита реши да не вдига телефона, не искаше да седи с племенника си и да му разваля нервите. Маргарита си спомни последния път, когато Сергей остана при нея, преди една година.
Маша имаше някакви дела в работата, голямо натоварване, и остави сина си при братовчедка си. – “Седни при Сергей, той ще те изслуша.
Сергей изглеждаше мило момченце и Маргарита дори се зачуди защо никой от роднините й не искаше повече Сергей да остане при тях.
Дори собствената му баба не можеше да го понася без Маша. Но сега Маргарита разбра всичко. Трите дни бяха много дълги и мъчителни. Сергей не обичаше храната и лесно можеше да преобърне чиния с каша на пода, а после да я размаже с чехлите си.
В магазина той можеше да вземе всяка стока, да я хвърли на пода и да започне да плаче, за да му я купят. Когато Маргарита говореше с шефа си по телефона, Сергей започна да крещи нарочно неприлични неща.
Но добре, че шефът разбра ситуацията и разбра всичко, въпреки че беше много неловко. Преди Нова година Маргарита си купи пакетче с бонбони.
Сергей поиска една, после две, после пет. Маргарита му даде бонбони, но спря, когато остана по-малко от половината торбичка, а едно дете не може да има толкова много бонбони.
Той изпадна в истерия. Беше невъзможно да го спрем, той крещеше “дай ми бонбон” и не реагираше на нищо друго. Маргарита нямаше да издържи повече и заведе момчето при баба му.
Маша, разбира се, се обиди, но на Маргарита ѝ беше все едно. Телефонът иззвъня за пети път и тя трябваше да отговори.
– “Марга, толкова време ти отне да отговориш. Исках да те попитам дали можеш да седнеш при Сергей, не е удобно за никого, а аз трябва да отида спешно. Но Маргарита не чуваше нищо, единственото, за което си мислеше, беше “дай ми един бонбон”. – “Е, съгласна ли си?”
“Това е само за няколко дни. – “Маша, ако не можеш да отгледаш дете и всичките ти роднини отказват, тогава наеми бавачка. Последния път ми стигна и съжалявам, но нямам нервите и силите да седя с детето ти.
– “Засрамете се, каква сестра сте след това…” Маргарита не слушаше повече и изключи телефона.
