Свекървата не харесваше свекърва си и тази неприязън беше взаимна. След смъртта на съпруга си Наталия Евгениевна трудно се опомня, вярвайки, че няма да може да понесе такава загуба, но времето показва, че е успяла. Както се казва, неприятностите не идват сами: синът ѝ довел майка си, за да се запознае с бъдещата си снаха.
Тя била вулгарна, с посивяла от боята коса, тесни дрехи и нахакан характер. Много ненадеждно момиче. Колкото и упорито да убеждавала Наталия Евгениевна сина си да не се жени за нея, нищо не се случвало. Един ден съпрузите дойдоха в дома ѝ и снаха ѝ донесе много нездравословна храна, която Наталия отдавна не беше яла.
Седнали да пият чай и снахата безсрамно попитала: “Наталия Евгенивна, да продадем твоя двустаен апартамент и да купим едностаен за теб и за нас.” “Не – твърдо казала Наталия Евгенивна, – нищо няма да кажеш.” Тя погледнала сина си. Синът седеше мълчаливо и не казваше нищо. очевидно жена му го беше смирила.
Те щяха да се разведат, но имаха две деца… След това напуснаха къщата, без да кажат нито дума. След тази случка Наталия реши да се разсее от различните си мисли и като преразгледа графика си, започна да се занимава с нещо активно. Всяка сутрин и вечер тя излизаше на разходка. Съседите ѝ, “кумушки”, седяха на входа и обсъждаха всички наоколо, а когато Наталия излезеше, казваха, че не са нейни съпрузи, за да седнат с тях.
Наталия винаги отговаряше мислено: “Какъв брак… Аз съм само начална учителка и съм на пенсия.” Една вечер тя се подхлъзва и изкълчва глезена си. Кумушки веднага ѝ се притекъл на помощ и скоро я откарали в болницата. Оказало се, че е счупен глезен, и ѝ сложили гипсова превръзка. Колкото и пъти да се обаждала на сина си, той или не отговарял, или винаги бил зает. Кумушки я развеселявали, приготвяли ѝ храна и се грижели за нея.
Наталия ги научила на изкуството на оригами. И тогава дългоочакваното обаждане от сина ѝ: “Здравей, мамо, мислехме си, че може да се преместиш при нас и да наемем твоя апартамент.” “Аз съм на работа… шофирам… всичко наведнъж… това е неудобно… засега. Тя закачи слушалката и продължи да учи приятелите си. Всички се шегуваха и смееха заедно, а синът никога не се интересуваше от майка си, той винаги беше зает.
