Запознах се с Влад на парти, организирано от университета. Той беше много интересен и непринуден човек. Веднага се влюбих в него. След партито той ми предложи да ме придружи до вкъщи и аз се съгласих. По пътя също много си говорихме, говорехме за всичко на света. Имах чувството, че се познаваме от години. Точно като сродни души.
Влад предложи да излезем на първа среща. Трябваше да видите как беше облечен тогава. В черен костюм, чакаше ме пред едно кафене с букет в ръце. Не можех да повярвам на очите си. Бях много щастлива, че съм попаднала на такъв човек.
Срещахме се от почти шест месеца, но през това време той никога не беше говорил за семейството си. Винаги сменяше темата, а аз не исках да се насилвам. Мислех си, че има проблеми в семейството си, за които не иска да говори. И шест месеца по-късно той ми предложи да живеем заедно. Събрах си нещата и се преместих при него. За щастие, щастието ми нямаше граници.
Но то продължи само един ден. На следващия ден от преместването ми, в седем часа сутринта, ми се обади майката на Влад. Бяхме се срещали само веднъж. Тя почти ми изкрещя и ми каза, че трябва да стана от леглото и да приготвя закуска за сина ѝ.
Запознах се с Влад на парти, организирано от университета. Той беше много интересен и непринуден човек. Веднага се влюбих в него. След партито той ми предложи да ме придружи до вкъщи и аз се съгласих. По пътя също много си говорихме, говорехме за всичко на света.
Имах чувството, че се познаваме от години. Точно като сродни души. Влад предложи да излезем на първа среща. Трябваше да видите как беше облечен тогава. В черен костюм, чакаше ме пред едно кафене с букет в ръце. Не можех да повярвам на очите си. Бях много щастлива, че съм попаднала на такъв човек.
Срещахме се от почти шест месеца, но през това време той никога не беше говорил за семейството си. Винаги сменяше темата, а аз не исках да се насилвам. Мислех си, че има проблеми в семейството си, за които не иска да говори. И шест месеца по-късно той ми предложи да живеем заедно.
Събрах си нещата и се преместих при него. За щастие, щастието ми нямаше граници. Но то продължи само един ден. На следващия ден от преместването ми, в седем часа сутринта, ми се обади майката на Влад. Бяхме се срещали само веднъж. Тя почти ми изкрещя и ми каза, че трябва да стана от леглото и да приготвя закуска за сина ѝ..
Ако кажа, че бях в лудост, ще е меко казано. Вечерта разказах всичко на Влад, но той не реагира. Той не направи нищо, за да предотврати повторното възникване на тази ситуация. В този момент осъзнах къде се намирам. Осъзнах какво мамино синче е Влад в действителност
. Наистина не искам да живея под един покрив с такъв човек. На следващия ден, когато той беше на работа, си събрах нещата и си тръгнах. Написах писмо, оставих го на бюрото му и обясних ситуацията. Оставих ключовете за къщата на един съсед. Написах и за това в писмото.
Мисля, че взех правилното решение. Трябва да избягвате такива мъже и техните майки възможно най-скоро. В противен случай те няма да ви оставят на мира и ще съсипят живота ви.
