Сестра ми вече е на петдесет и две години. Ленка, или по-скоро Елена Ивановна, нямаше деца. Винаги съм се чудила защо нямаше деца. Едва след толкова много години тя ми каза истината за това защо няма деца. Отначало, в по-младите си години, тя отричаше, че е Rh отрицателна и не може да забременее.
След това, с годините, отново я измъчвали въпроси кога ще има дете. Казвали, че часовникът тиктака. Ленка имала отговор и на този тиктакащ часовник. Тя казваше, че не иска деца, но работеше с деца, така че беше ясно колко много обича децата и не беше ясно защо няма свои собствени.
Едва след като майка ми почина, тя ми каза истината. Един ден седяхме тайно и тя каза, че майка ѝ не ѝ е позволила да роди. В края на краищата майка ѝ е имала само нея. Съпругът ѝ бил пияница, изчезвал от време на време. Така че той не бил смятан за част от семейството. Майката и Олена живеели в топли отношения и тя давала на дъщеря си цялата си любов и внимание.
Олена израснала много внимателна и безкористна, въпреки че майка ѝ винаги я разглезвала, а тя била единствено дете. Олена гледала на майка си и винаги искала да има дете, което да ѝ дава същата любов. Тя дори не е искала съпруг, за да има дете. Но майка ѝ каза, че първо трябва да учи. Олена завършила педагогическия университет и обичала работата си.
Тогава майка ѝ не позволява на Оля да има деца извън брака, първо съпругът ѝ, после децата. Тя не искала дъщеря ѝ да има същата съдба като нея. Беше трудно, но след пет години тя се омъжи. Тя и майка ѝ се излекували. Защото баща ѝ починал, а майка ѝ не искала да бъде сама.
И така, с течение на времето тя намерила много причини и оправдания, за да чака да има дете
. И сега Елена е на петдесет и две години. Живее в апартамента на покойната си майка, без съпруга си, защото му е омръзнало от тази ситуация на бездетие. Когато ми разказа всичко това, тя плачеше, не защото майка ѝ е починала, защото това е било отдавна, а защото я е послушала и сега е съвсем сама.
