След сватбата двамата със съпруга ми решихме да не бързаме с въпроса за децата. Искахме първо да си стъпим на краката, а след това да помислим за дете. Майките ни не приеха решението ни с голяма топлота. Като цяло те бяха старомодни хора, които не разбираха цялата тази суета около кариерата. “Сега сме млади, можем да помогнем, но после ще е късно.
Ще бъдем стари и грохнали. Самите ние ще имаме нужда от болногледачи, да не говорим за нас като тях. Но ние бяхме решени. Купихме си апартамент, с ипотека, разбира се, но го купихме. Купихме си кола и постигнахме сравнително добри върхове в кариерата си. Пет години и половина след сватбата разбрах, че планираме да увеличим семейството си.
Бъдещите баби и от двете страни на семейството бяха щастливи. Те веднага започнаха да купуват дребни неща за неродения си внук. “В началото бях много доволна. Майка ми и свекърва ми купиха витамини, дрехи за бременни, всякакви удобни възглавници, стелки за обувки, за да не ме боли гърбът. После, когато разбраха пола на бебето, бабите ми купиха всички стоки от рафтовете на детските магазини
. В резултат на това се сдобихме с две колички, две креватчета, планини от биберони, дрънкалки и шишета, както и със същия брой играчки. Те все още чакаха да се произнесем кой е получил най-добрия подарък. А ние просто стояхме там и наблюдавахме случващото се. Със съпруга ми не знаехме какво да правим, за да не обидим някого от тях.
По-късно разбрахме, че това е невъзможно, и решихме да обидим и двамата. Продадохме две детски легла и една количка и купихме нещо, което ни харесваше повече за тези пари. Разбира се, те се обидиха, но недоволството им не продължи дълго.
Съпругът ми вече се шегуваше, че бабите ще ни отнемат сина и ще го върнат едва пред армията. Честно казано, аз самата се страхувах от тяхната свръхзащита. Но нямаше от какво да се страхувам.
Когато бебето се роди, и двете баби изчезнаха като скала. Но не веднага. При изписването всички те взеха сина си една от друга. След това се редуваха да ми се обаждат по няколко пъти на ден, да ми дават съвети, да ме питат дали се справям и т.н.
Те идваха на гости на внука ми 1-2 пъти седмично, но оставаха вкъщи като гости. Бях доволна: те не ме притесняваха, а се опитваха да ми помогнат, а аз исках да прекарвам цялото си време със сина си. След това бабите бавно, но сигурно престанаха да се обаждат.
Не обърнахме голямо внимание на това, но това беше грешка. Когато синът ми навърши една година, реших да изляза от декрета, но първо трябваше постепенно да се върна към социалния живот. Решихме да започнем пътуването ми обратно в обществото с пътуване по море.
Искахме да оставим сина си при бабите му, защото те се бяха заклели, преди да се роди, че ще бъдат щастливи, ако го оставим при тях. Всъщност бабите просто отхвърлиха молбата ни. Едната от тях имаше болки в гърба, другата – в кръвното налягане, и обратно.
Досега майките отговаряха на всичките ни молби по един и същи начин. Не можем да разберем защо са станали толкова дистанцирани от нас, какво е повлияло за това?
