Моите съседи са почетни майстори на спорта “pitting”. Моята личност се превърна в поредната тема за любимото им занимание. Те си бъркаха в носа и стигнаха до извода, че съм родила на петнайсетгодишна възраст.
Причината за празните им предположения беше, че напоследък редовно се разхождам с двегодишно дете. Често ни виждат заедно на детската площадка. Но това момиче не е моя дъщеря. То е намерено. Не си спомням майка си.
Отгледана съм от баща си. Той не е казвал нищо за нея, а аз не съм го притискал. Защо да го правя, баща ми ме е дарил с любов и грижи за нас двамата. Когато достигнах юношеска възраст, баща ми започна да води жени вкъщи. Някои от тях имаха дългосрочни връзки. Но аз не се съмнявах, че един ден те ще приключат.
Тези жени изобщо не ме интересуваха. Аз спях в моята стая, а баща ми и новата му приятелка спяха в друга стая. Новата приятелка на татко имаше дъщеря. Двегодишна Марина.
По някаква причина баща ми се надяваше, че ще успее да създаде семейство с Татяна, майката на Марина. Тя не ми хареса от пръв поглед, не го криех и се въздържах да говоря с нея. За разлика от майка ѝ, Татяна, аз веднага харесах Марина. Тя беше тихо, замислено дете.
Разказвах ѝ приказки и се разхождах с нея. Това отношение се хареса не само на Марина, но и на Татяна. Малко по малко всички грижи за детето бяха прехвърлени на мен. Майката загуби интерес към дъщеря си и един ден просто изчезна от къщата. Оставяйки детето зад себе си! Аз все още се грижа за момичето.
Баща ѝ я издържа. Когато Татяна избяга, баща ми написа декларация в полицията, след като изчака една седмица. Много ми е жал за Марина. В края на краищата, ако Татяна не бъде намерена, тя ще бъде изпратена в дом за сираци. Момичето в никакъв случай не заслужава такова отношение.
Надявам се, че Татяна ще се появи… Така си спечелих титлата (или клеймото – за когото и да е) “непълнолетна майка”.
