Галина търпи пиянството на съпруга си почти година. Дълбоко в себе си тя се надява, че Олег ще се поправи. Но следите от червило по ризата му, миризмата на женски парфюм и скъпите подаръци, които очевидно не бяха за нея, говореха друго. Неведнъж си е мислила за развод, за разделяне на апартамента. Но мисълта, че дъщеря им Оля ще расте без баща, я спря. И Галина си постави негласно правило – да търпи в името на детето. Нощем плачеше във възглавницата си, пиеше успокоителни и дори мислеше да отиде на психолог. Но й се струваше невъзможно да разкаже всичко на непознат човек. Вместо това тя помолила майка си за съвет: “Искаш ли да оставиш дъщеря си без баща? Помисли за Оля. Тя ще те намрази за това! Дава ли ти Олег пари? Да, дава. Имаме от какво да живеем, какво да ядем. Така че бъди търпелив заради детето!
– каза майка му строго. Олех продължил да се прибира вкъщи пиян, да изчезва за дни и да не отговаря на телефона. Той не се интересувал от дъщеря си – от здравето ѝ, от оценките ѝ, от приятелите ѝ, дори не я поздравил за именния ѝ ден. Галина събрала смелост и решила да поговори със съпруга си. Но Олег я изпревари: “Няма да се отървеш от мен. Виждала ли си се в огледалото? Напълняла си, обличаш се като сива мишка.
А Карина е съвсем друго нещо. Тя е красива, винаги е добре поддържана, носи прекрасни рокли. Удоволствие е само да я погледнеш, камо ли да я докоснеш. На Галина ѝ се искаше да крещи, да плаче, да го изхвърли от къщата. Но вместо това просто погледна надолу и влезе в стаята си. Олех, прегърнал телефона, говореше сладко на някого, наричаше я “кисонка” и “любима”. Кога за последен път ѝ беше казал тези думи?.
Минута по-късно той затръшна вратата и си тръгна. Халина си спомни за детството си. Баща ѝ също е крещял на нея и майка ѝ и си е тръгвал за през нощта. Един ден тя го намерила с друга жена, а вечерта на същия ден той крещял на майка ѝ за лошо приготвената вечеря и дори вдигнал ръка. Но майка му го изтърпяла. Тя вярвала, че всичко е по нейна вина. Халина решила, че няма да повтори грешките си. Избърса сълзите си, извади куфара си и започна да опакова, като хвърляше нещата на дъното.
“Тя дори не свали закачалките.” “Дъще, събуди се. Заминаваме. – Къде, мамо? – За нови приключения. Няколко минути по-късно бяха в таксито към къщата на баба си. Майка ѝ се скара на Халина за решението ѝ, но тя не я послуша. Беше твърдо решена да започне нов живот преди Нова година – без Олех.
В продължение на месец нямаше никакви новини от Олег. Той дори не изпрати на дъщеря си подарък за Никулден. “Кога ще ѝ кажеш? Осъзнаваш ли, че съсипваш живота ѝ? Тя няма да може да израсне нормално без баща си!” – мърмореше майката.
Но аз вече съм подала молба за развод. Ще отида в съда след седмица. Седмица по-късно тя се срещна с Олег в кантората на адвоката. Той беше изтощен мъж със сини кръгове под очите, небръснат и разчорлен. “Моля те, дай ми втори шанс. Ще се справя по-добре, обещавам”
, молеше той. Но Халина не повярва на нито една негова дума: “Защо?” “Карина е красива, стройна. Живей с нея. Не искам да те виждам или да те чувам. Идвай и посещавай дъщеря си, но тя скоро ще разбере какъв опечален баща си.
Изминаха пет години. Галина си намери добра работа и спести за собствен апартамент. Оля израсна като умно и красиво момиче.
Тя се справяше добре в училище и печелеше награди на състезания. На работа Галина се запознава с Костя, грижовен и галантен мъж. Той я приютил при дъщеря си, разглезил Оля с подаръци и скоро започнали да живеят като семейство.
Един ден Оля се връщала от училище и видяла старец, който проси близо до супермаркета. Това бил баща ѝ Олех. Момичето мълчаливо се приближило до него и му хвърлило 10 гривни. Смятате ли, че съдбата е наказала Олег? Какво бихте направили на мястото на Галина?
