Запознават се в университета. Бяха студенти в различни факултети. Тя изучаваше романо-германски език, а той – право.
Тя беше на 18 години, а той – с три години по-голям. Обикнали се и започнали бурен романс. Тя забременяла и отпаднала от училище. Родителите ѝ предизвикали скандал. Казали, че няма да помогнат. Младите хора се разстроиха. Тя скрила тази голяма новина от любимия си.
Не знаела как ще реагира той. Страхувала се, че ще я изостави. Но накрая събрала смелост да му каже. Той се зарадвал и се разплакал от радост.
Решили да наемат апартамент и да вдигнат скромна сватба. Родителите ми бяха щастливи да чуят новината. Те казаха, че няма нужда да наемат апартамент, могат да живеят в едностайния апартамент на баба си.
Но в един миг всичко се обърна с главата надолу. Момичето загуби нероденото си дете. И се разлюбила със съпруга си, просто не искала да го вижда, не изпитвала същите чувства към него. Присъствието му било досадно. Той не я е наранявал, обичал я е, бил е внимателен съпруг. Решила да го напусне и колкото по-скоро, толкова по-добре.
Съпругът молеше жена си да остане, говореше с родителите ѝ, опитваше се да я убеди, но се отказа: разбра, че всичко е свършило.
Няколко години по-късно в живота ѝ се появява мъж, двамата се женят, а година по-късно тя ражда близнаци. Те имали добър живот: прекрасен съпруг, здрави деца и финансова сигурност. Имали четиристаен апартамент. Запознали се със съседите си. И тя го видяла. Той живее в съседната къща.
Той има съпруга и деца. Жена му е красива. Работи като зъболекар. Беше ясно, че съпругът ѝ я уважава. Той често й подаряваше цветя. Отначало тя избягваше да се среща с него, но един ден бяха заедно в асансьора. Вгледаха се в очите си.
И любовта пламнала отново – с нова сила. Започват да се срещат. Сега жената смята да напусне съпруга си, макар че той не заслужава такова отношение; но тя вече няма да живее по начина, по който е живяла.
