Покажете ми човек, който би се отказал от безплатен апартамент в столицата. Точно така – няма такива хора. Аз наследих двустаен апартамент от родителите си. Не искам да го давам под наем на когото и да било, защото не знам в какво състояние ще бъде след наемателите
. Но и не искам да го оставям без надзор. Синът ми и снаха ми живеят в апартамента под наем от 4 години. Те се ожениха и наеха малък апартамент, тъй като спестяват за собствен. Апартаментите в столицата са много скъпи, а закупуването на къща е не само трудно, но и с тяхната заплата почти невъзможно в следващите 20 години.
Искат да наемат апартамент онлайн, но дори за първоначалната вноска им трябват много пари, а все още не са спестили и половината от тях. Въпросният апартамент е много уютен и се намира в тих район
. В бъдеще мога да оставя детето си да играе на двора, без да се страхувам, че нещо ще му се случи. Предложих на сина ми и снаха ми да се преместят в него и да им позволя да спестят парите, които плащат за наем, за да спестят за първоначалната вноска.”
Не искам да живея в този апартамент и няма да го направя. Нека майка ти направи добро дело за някой друг.
Можем да се справим сами и да си купим собствен, не ни трябва чужд. Ако искаше да направи добро дело, щеше да препише апартамента на теб, а не просто да ти го даде за известно време”, изкрещя снаха ми.
Тя казваше това на сина ми, но аз чух разговора им. Бях ядосана от думите на снаха ми, защото трябваше да грабне апартамента с крака и ръце, но тя се държа много глупаво.
Не се намесих в разговора им, но отсега нататък нямаше да настоявам да се преместят. Ден по-късно синът ми ми се обади и каза, че ще останат в наетия апартамент. Веднага разбрах, че това са думи на снаха ми, но просто отговорих, че това е техен избор и няма да настоявам. Бях направила добро дело, а в замяна получих неблагодарност.
