Трудно ми е да кажа каквото и да било за майка ми, защото тя ме нараняваше. Но съм сигурна, че е съжалявала за това.
Изглежда, че бях послушно, тихо момиче, което правеше всичко, което майка ми кажеше. Единственото нещо, за което не я слушах, беше, че тя винаги казваше, че никой не трябва да помага на никого. Аз обичам да съм полезна, да помагам на хората, когато имам време и възможност. В края на краищата на този свят трябва да бъдеш добър, а не зъл. Това ни учеха в училище, пишеше го в книгите.
Тя винаги ме обиждаше, наричаше ме с различни имена и най-често това беше безгръбначно същество. Чувствах се зле, не разбирах какво правя погрешно.
Сякаш помагах в къщата, подчинявах ѝ се, но по някаква причина винаги ѝ липсваше нещо. Веднъж помагах на съседа ни Олег с домашните му, защото беше пропуснал много от тях и трябваше да навакса. Майка ми се скара и не ми позволи да отида при тях. Най-обидното нещо беше, когато не ми позволи да отида в медицинския университет.
Наистина ли искаш това? Не, отиди на някоя лесна професия. Например да учиш филология като мен – каза ми тя. “Така и направих, но майка ми ме измъчваше всеки ден с приказки как нищо не разбирам, как съм глупава и всички се възползват от мен.
– “-“Аз родих мърморко на собствената си глава. Ти се отдаваш на всички и им помагаш. Не мога да разбера откъде си взел името си. Не виждаш ли, че всички искат само едно нещо от теб? Иска ми се очите ми да не могат да те видят.
– Един ден, когато й дадох половината от стипендията си, а другата половина дадох на приятел, тя направи голям скандал и ме нарече с различни имена. Тази случка вероятно ме довърши.
За първи път в живота ми се чувствах толкова рано и не можех да спя цяла нощ. Но на сутринта отидох на училище, защото в главата ми се въртяха всякакви мисли и не ми даваха мира. Реших да се изнеса и да заживея отделно. Намерих си малка стая и дори си намерих работа, за да не зависим от никого.
Живеейки сама, осъзнах какво всъщност е щастието и колко красив е животът, а не онзи суров и мрачен, който казваше майка ми. Когато започнах да работя като медицинска сестра в една аптека, започнах да получавам добра заплата и не си отказвам нищо.
Един ден майка ми беше доведена в болницата и аз я взех при себе си, защото трябваше да бъде под наблюдение. Оказа се, че тя изобщо не се е променила, остана си същата, каквато беше. През цялото време ме обиждаше и ме упрекваше, че не я слушам. Тогава разбрах, че хората никога не се променят.
