Днес бих искала да споделя с вас нещо, което много ме тревожи. Не мога да приема мнението на хората, които могат да си позволят да се оженят повторно или да се оженят на стари години.
Според мен бракът трябва да се основава на любов, а за каква любов можем да говорим на 60-годишна възраст? Моите родители се ожениха, когато бяха на 30 години. Случи се така, че те мислеха за кариерата си. Но те създадоха семейство на здрава основа.
Баща ми и майка ми живяха заедно в продължение на 30 години. Неотдавна баща ми почина. Със съпруга ми решихме да вземем майка ми при себе си. Честно казано, наистина имахме нужда от помощ, децата имаха нужда от грижи, а ние работехме по цял ден. Освен това не исках да оставям майка си сама. Разбирахме се много добре. Съпругът ми уважава майка ми и никога не е имало дори намек за конфликт.
Децата не можеха да си представят себе си без баба си. Веднъж майка ми ме изненада с решението си да участва в едно събитие, посветено на старите и самотни хора. Не разбрах защо толкова бърза, след като тя съвсем наскоро беше станала вдовица. Но аз скромно мълчах и не изразих мнението си. Тя се върна от събитието щастлива, лъчезарна, и каза, че е намерила много нови приятели, с които може да общува. Сякаш не си бяхме говорили…
Но тогава тя реши да ме впечатли напълно и каза, че ще посещава тези срещи всеки четвъртък. Уроците по плуване на сина ми бяха под въпрос. Сега трябваше да си взема отпуск от работа в тези дни. Тези срещи започнаха да ме дразнят все повече и повече.Един ден тя се прибра вкъщи и каза, че говори с мъж, в когото изглежда е влюбена.
Но не беше минала и година от смъртта на баща ми! Не можех да разбера и приема това и тайно се надявах, че всичко това скоро ще приключи. Но грешах. Няколко седмици по-късно майка ми ми съобщи новината за предстоящия си брак. Сватба? На 60-годишна възраст?
В службата по вписванията? Тя се шегува ли? Не можех да повярвам. Виждайки реакцията ми, тя реши да напусне дома ни. Сега дори не се интересуваше от внуците си.
Отдавна не сме разговаряли с нея. Много съм обидена и не мога да се насиля да й се обадя и да поговоря с нея. Тя не ме остави с цялата домакинска работа, като знаеше добре, че работя 6 дни в седмицата!
На другия ден ми казаха, че сватбата е продължила. Сега нямам никакво желание да я виждам или да говоря с нея. Но приятелят ми казва, че греша. Моля, кажете ми какво да правя в тази ситуация?
