Приготвих храна за няколко дни. Прибрах се вечерта и вкъщи нямаше нищо. Приятелите на дъщеря ми дойдоха на гости… Десет дни по-късно историята се повтори. Приятелите на дъщеря ми отново ни дойдоха на гости и хладилникът отново беше празен.
Поканих дъщеря си да проведем сериозен разговор. Казах ѝ, че ще ядем само овесена каша, докато не получим заплата, тъй като доходите ни не могат да изхранват толкова много уста. Тя не изглеждаше твърде разстроена. Каза, че ще обядва при приятелите си. За утре тя сготви само оризова каша. Със съпруга ми ядохме по пътя към дома от работа. Дъщеря ми се върна, очевидно в лошо настроение, и отиде направо в кухнята.
Погледнах я – задушаваше се с овесена каша. Нямаше нищо друго за ядене. На следващия ден сготвих вермичели. Предварително направи и майонеза за нея. Вечерта дъщеря ми дойде направо в кухнята. Тя мълчаливо изяде вермичели, обилно намазани с майонеза. Тя мълчи. Но е мрачна и замислена. Не я попитах нищо – ще порасне и ще ми разкаже всичко.
Преди да си легна, отидох при дъщеря си, за да ѝ пожелая лека нощ. Щях да си тръгна, но дъщеря ми поиска да поговори с мен. Седнах на леглото ѝ. Дъщеря ми започна да ми разказва как са минали посещенията ѝ при нейните приятели.
Вчера след училище с Катя отидохме при нея. Влязохме, измихме си ръцете и аз исках да отида в кухнята, но баба ѝ каза: “Ето ти една ябълка, седни в хола, Катя ще хапне тук и ще се върне там”.
Седях там с празен стомах; когато Катя влезе, започна да ми разказва, че вечерята на баба ѝ е била вкусна. Казах довиждане и се прибрах вкъщи. А тук е оризът на водата. Днес реших да посетя Ленка. Казаха ми да чакам навън, докато се наядат, и тогава ще ме извикат.
Аз не чаках, влязох и седнах да хапна макарони. Така ли трябва да правят приятелите? Съжалявам, мамо, разбирам те… Вече седмица хладилникът ни не е пълен с храна. Приятелите на дъщеря ми още не са дошли.
