Вера се запознава с Алексей, когато е в първи курс на обучението си, а Алексей вече е в четвърти курс на обучение по право в държавен университет. Алексей веднага забелязва Вера в университета.
От пръв поглед той се влюби в дългокосата красавица с оса талия и големи очи. Момчето започна да си прави оглушки по Вера. Накрая тя се предаде. След като се срещали за кратко, Алексей предложил на Вера брак. Вера прие. Тогава младоженецът казал на булката си:
“Запомни едно нещо: аз съм мъж, ти си жена, аз решавам, ти се подчиняваш. Не трябва да има никакви други фактори. Отначало Вера дори се зарадва – тя си помисли, че Алексей е мъж от старата школа. Вера дори се съгласяваше с възгледите на съпруга си.
Съпругът взема решенията, а съпругата създава надежден тил за съпруга си – точно както в известната песен. Много бързо обаче Алексей започва да се превръща в рана. Не всичко му харесваше, не беше доволен.
Израснал е в семейство на военни – виждал е как майка му се подчинява на съпруга си, никога не отказва да изпълнява заповедите му, помага му във всичко и никога не се меси в делата му. Точно това изискваше и от Вера.
С раждането на първото им дете всичко става много по-сложно. Олексий никога не крещял и, слава Богу, никога не посегнал с пръст на съпругата си, но думите му след всяка малка пакост, която синът му правел, боляли повече от всеки удър: “Ти си ужасна майка и си същата господарка. По-добре щеше да е, ако изобщо не беше в къщата ми.
Отвън Вера и Леша изглеждаха като идеална двойка. Леша подаряваше на Вера подаръци за всеки повод и всички казваха какъв чувствен мъж е той. Вера живееше със съпруга си тиранин, като стискаше зъби и свиваше юмруци. Смяташе, че няма къде да отиде, а дори и да си намери място, няма да може да осигури качествен живот на сина си. Един ден Леша се прибрала вкъщи с остър аромат на женски парфюм.
Вера обаче и преди се досещаше, че съпругът ѝ дъвче делата ѝ, но се опитваше да убеди себе си, че това е за доброто на сина ѝ – на момчето щеше да му е трудно без баща му. Този път Вера се разплака. “За какво плачеш? “Да, изневерявам ти.” Алексей дори не се опита да се оправдае: “Виж те. Ти вече не си привлекателна като жена. Трябва да търся муза в други жени.
Но аз не разрушавам семейството ни. Жените от моята страна не бива да те докосват. Вера плака цяла нощ, а на сутринта реши, че ѝ е писнало. Тя е умна, красива жена с висше образование и остра фигура. Какво би могло да се обърка с нея без такъв псевдосъпруг? Вера опаковала своите вещи, вещите на децата и отишла в дома на майка си. На следващия ден Леша се появява на прага на дома ѝ:
– “Ще се радваш, че си се родил по едно и също време с мен” – каза той и си тръгна. В края на краищата той беше направил всичко за това! Никой не знае как и на какво основание, но съдът присъдил сина на Олексий. Момчето трябваше да живее известно време с непозната жена, от която получаваше само студени погледи. Бащата винаги отсъствал от работа и момчето не го виждало. Вера не можеше да си прости това. Обвиняваше себе си за всичко.
Именно тя подала молба за развод, решавайки по този начин съдбата на сина си… Вера отишла на работа. Искала да спечели достатъчно пари, за да наеме най-добрия адвокат в града и да си върне сина ѝ.
Целите ѝ изглеждали утопични, като се има предвид състоянието на съпруга ѝ, но тогава се случило чудо. Приятел на Олексий дошъл на работното място на Вира и с поглед, вперен в пода, казал тези заветни думи: “Можеш да си върнеш сина.
Оказа се, че Олексий е бил хванат на подкуп и доказа, че това не е изолиран случай, така че през следващите няколко години няма да му се налага да чака завръщането му. Сега Вера и 15-годишният ѝ син живеят щастливо и в благоденствие. Въпреки младата си възраст момчето помага на майка си във всичко и смята за свой дълг да бъде до нея, да ѝ помага и да я защитава.
