– Даша, вярно ли е? Майката се приближи и дръпна одеялото от дъщеря си, която лежеше с лице надолу във възглавницата. “Питам те, Даша, вярно ли е, кажи ми, или съседите ми вече лъжат?”
– Какво, мамо, какво е вярно? За какво си говорят?” – Ти ли стоеше до езерото в прегръдка с Вова? Защо си се вкопчила в него така? Той има петгодишен син, поне помисли за малкото, което ще расте без баща. Кажи ми, мамо, защо нямаше никой наоколо, когато плачех, седейки край онова езеро?
Защо никой не ме попита как се чувствам, когато годеникът ми, когото чаках две години, ме изостави и поиска моята приятелка да се омъжи за него? Знаете ли какво е да преминеш през този емоционален смут сам, без помощ и подкрепа? Винаги не си харесвал Вовка, нали ти го настрои? Как иначе дъщерята на ръководител на колхоз би могла да се омъжи за сина на тракторист?
Майката прегърна Даша мълчаливо. Двете жени, две самотни и нещастни жени, седяха на ръба на леглото в прегръдките си и мислеха за собствената си болка. Бащата на Даша беше напуснал майка ѝ, когато тя беше на 19 г. Просто я беше оставил заради жена, осем години по-възрастна от съпругата му. Обяснил действията си с това, че му е омръзнало да бъде мъж в колхоза. Но и Даша, и майка ѝ по-късно разбраха тези думи: с положение като това на майката на Дарина, тя нямаше време нито за дъщеря си, нито за съпруга си..
. – Върви, дъще, бягай оттук, напусни… – Ти ме гониш… – Даша погледна в очите на майка си… – Не, скъпа, казвам ти за твое добро, просто бягай. Два часа по-късно Даша напускаше къщата с опаковани куфари. Искаше да посети баща си за последен път, за да се сбогува, защото дълго време нямаше да се върне в това село. “Даша, почакай!” – изведнъж чу отзад.
Даша знаеше кой вика, затова не спря, но повикването беше настойчиво: “Приятелко, моля те, почакай.” “Приятелка?” – каза Даша, – как така съм ти приятелка?” “Моля те, прости ми, загубих се от пет години. Имам нужда да ми простиш. Ще ти обясня всичко.”
– Ще ти обясня ли? Мисля, че и без това е достатъчно ясно – добави Даша. – Аз бях тази, която подготви всичко!” За няколко минути настъпи мълчание, след което момичето продължи: ”
Когато моят Толя се върна от армията с жена си, започнах да ти завиждам. Ти толкова щастливо чакаше завръщането на Вова… – Оказа се, че си чакала повече… – Писах му шест месеца преди да се върне, че си се омъжила за един градски съученик, а аз така скромно чаках моя Толя, но той ме смени с друга жена.
Вова се върна два дни по-рано. Срещнах го на гарата – искаше да те изненада и ме помоли да му помогна. Същия ден го напих, а седмица по-късно му казах, че съм бременна с детето му. Кой мъж би могъл да повярва на това? И Вова го направи… – Е, какъв е проблемът, ти си родила Никита от Вова. Знаех, че съм бременна, Вова просто беше на неподходящото място в неподходящото време…
– Излъгах. “Знае ли?” – попита тихо Даша, – “Признах му всичко снощи, когато ме помоли да го пусна, обвиняваше се, че не ме обича и че постоянно мисли за теб. Моля те, махни греха от душата ми, върни го обратно. Тогава бях глупачка и сега съжалявам за това. Моля те, бъди над мен.”
– Не се целунахме при кладенеца, затова живей в мир. Той ме помоли да му простя, помоли ме да си тръгна с него. – А ти?” – “Ще си тръгна сама – каза Даша и тръгна с високо вдигната глава.
