Тази история е толкова истинска! И много добра. Един ден със съпруга ми седяхме на двора и наблизо залая съседското куче. Погледнахме навън, защото съседът, дядото на Серхий, не си беше вкъщи. Беше в болницата, стар човек, който беше болен. Един мъж във военна униформа стоеше до оградата. Решихме да го попитаме защо е тук.
Оказа се, че търси някакъв Сергей Николаевич Иванов. Ние обаче не знаехме бащиното име на нашия съсед, но решихме да го попитаме защо му е нужен. Поканихме човека в къщата и той ни разказа една невероятно трогателна история за жена си. Преди 17 години тя била бременна, но съпругът ѝ заминал в командировка. Пътувала сама с колата до магазина за алкохол, врязала се в дърво и загубила живота си.
Ако не бил някой си Серхий, тя може би нямало да оцелее и дори да се роди. Колата се запалила. Някой си Сергей извадил жена си от горящата кола. Откарал я в болницата, но жена му починала. Още минута и синът им нямаше да се роди. Той току-що се беше представил. Това беше всичко, което знаеха за него. Търсили са го 17 години, обиколили са всички най-близки села.
И единственият начин, по който могат да го разпознаят, е по опинците на рамото му. Получил го е по време на спасяването на жена си. Отначало се съмнявахме, защото дядо Серхий беше поддържал връзка със съпруга ми от няколко години. Той щеше да му каже. Но когато видяхме белега на рамото му, разбрахме със сигурност, че става въпрос за него. Веднага станахме от местата си. Отидохме в болницата. Защото дядо ми не използва телефона.
Но чичо Серхий каза, че имал изгаряния още от детството си и се бил полял с вряла вода. Разстроен, мъжът си тръгнал, явно не успял да намери спасител. Седмица след като се върнал от болницата, дядо Серхий разговарял с кучето си в двора:
“Разбира се, не му казах за инцидента. Защо, нали все пак ще се чувства задължен към мен. Те се справят добре, това е най-важното. Няма нужда от излишна суета. Представете си историята. Дядо Сергей има наистина голямо сърце.
