-Сергей, ти направи деня ми в работата ужасен! -Зоя се прибра възмутена и започна да сваля палтото си. – “Какво стана, Зоя? Какво не е наред?” – загрижено попита съпругът ѝ.
Зоя бързо отиде в кухнята, седна на масата и сложи ръце на челото си. – “Толкова съм ядосана, а когато ми е студено, е само по-лошо” – каза тихо Зоя, без да вдига поглед. Сергей веднага подреди масата и сложи в чинията пържените картофи, които беше приготвил специално за Зоя.
– “И така, какво ти се случи и каква е моята вина?” – започна предпазливо мъжът. – “Всичко е на твоя език, Сергей. Помниш ли какво ми каза тази сутрин?” – “Пожелах ти хубав ден, както обикновено. -Какво казахте преди това? -Като казахте, че ще бъде слънчево, но после започна да вали.
Така че не беше по моя вина, по телевизията казаха, че ще е ясно. Попаднахте ли в проливния дъжд? -Не, успях да избягам. Но това не беше заради времето, помислете си. -Не ми се струваше, че съм ти казал нещо лошо.
“Ти ми кажи какво се случва… Шефът ми ме извика днес. Каза, че трябва да бъда повишен на по-висока длъжност и ме назначи за началник на отдела. А ти ми каза тази сутрин, че заслужавам повече в работата.
– “Е, това е страхотно, Зоя, повишиха те!” “Не, Сергей, не е страхотно. Мразя да ръководя хора. Как ще се справя с това? И после ще имам още работа, а кой ще храни децата?” -Ако не си забелязал, изпържих картофите, които сега мачкаш.
Значи аз ще храня децата ни и ще ги уча да готвят. В края на краищата те вече не са малки. Ще прекарваш повече време на работа, но ще вършиш работа, която обичаш и харесваш.
Що се отнася до това, че не обичате да управлявате хора, няма да им казвате какво да правят, ще им давате препоръки, а те ще го правят сами. Всички ви обичат на работа, няма да има проблеми. – “О, Сергей, благодаря ти за подкрепата, вече се чувствам по-добре.
