На летището, сбогувайки се с брат ми, майка ми се разплака: “Предполагам, че няма да се срещнем отново на този свят… Майка ми е над седемдесетгодишна. Тя е малко разстроена. Затова реши да види брат си и сестра си за последен път. Чичо ми живее в Алтай. Най-напред аз и майка ми го посетихме. А сега се бяхме отправили към Анапа, където живееше леля ми.
След шест месеца, на сватбата на Олга (тоест моята) – засмя се чичо ми. – Разбира се, че ще те поканя – засмях се аз. – И не се кикотете – отвърна ми с усмивка чичо ми. Просто не се бъркай. Той има родилно петно… Времето в Анапа беше прекрасно.
Посрещнаха ни леля ми Аня и съпругът ѝ Серхий… На следващата сутрин с по-малката ми братовчедка Лена отидохме на море. Пръскахме се и се пекохме на слънце. Когато огладняхме, се прибрахме вкъщи. След обилния обяд ми се искаше да спя. Но Елена не ми позволи.
Тя ме повлече отново към морето с намерението по-късно да отидем на кино. Когато отново излязохме от водата, към нас се приближиха двама млади мъже. “Бихте ли ми казали как да стигна до улица “Гагарин”?” – попита единият. Елена обясни. Другият ме погледна внимателно, след което попита: “Извинете, казвате ли се Олга?
Виждайки как веждите ми се повдигат от изненада, той побърза да продължи: – Живееш в Харков, имаш приятелка Лера. Тя е моя сестра. Виждал съм те на снимките на сестра ми. Харесах те и те опознах подробно. И тогава забелязах родилния белег под лявото ти ухо.
Четиримата отидохме на кино. А вечерта направихме дълга разходка по крайбрежната улица. Когато се сбогувахме, Стас каза, че той и приятелят му днес приключват командировка и утре заминават, и помоли за разрешение да ми се обади и за телефонния ми номер. Той получи и двете. Десет дни по-късно той посрещна майка ми и мен на летището. А шест месеца по-късно се оженихме.
