Васил се жени за втори път. Първата му съпруга умира при трагични обстоятелства. По това време го мотивира вярата му. Но изглежда, че тя го е мотивирала прекалено много. Той е бил леко меркантилен човек. Василий печелел добри пари, но съпругата му винаги разполагала с малко.
Отначало тя започнала да изпраща мъжа си на такси след работа, после в някой от почивните дни. А след три месеца съпругата решила, че иска да се изнесе от неудобния апартамент и да се премести в къща, затова мъжът ѝ трябва да кара такси в два почивни дни. Да си купим интернет връзка.
– Нямам интернет връзка, няма как, още не съм задлъжнял. Ще живеем с моята заплата и ще спестяваме от твоята. Е, съпругът ми не можеше да възрази. На втория месец на работа без почивни дни.
Едно болно сърце се усети. Точно по поръчка получи инфаркт, за щастие имаше със себе си лекарствата си. Вторият пристъп се случи на основната му работа и шефът му лично го заведе до пункта за първа помощ.
Там една медицинска сестра му казала да отиде на лекар, но той отново извадил хапчетата си и ги изпил. “Трябваше да отидеш на лекар, вместо да се самолекуваш.” – Ще го направя, след два месеца. В резултат на това след атаката мъжът се върнал на работа. По това време шефът му дошъл в дома на съпругата му.
– Вера, здравей. Къде е Васил? – Той е таксиметров шофьор. – Кога си почива? – Когато спи. Ние спестяваме за къща.- Знаеш ли, че днес е имал болно сърце? Трябва да отиде на лекар. – Той малко дете ли е? Трябва ли да го хвана за ръка? Ако има нужда да отиде, пуснете го.
Когато съпругът ѝ се върна, Вира вдигна такъв шум около него, че каза, че нарочно е убедил шефа да го накара да дойде. Беше безполезно да се доказва обратното, затова Вася си легна, без да вечеря. Беше уморен и сърцето му се късаше. На сутринта будилникът на жена му звънна. Тя отишла да събуди съпруга си за работа, но той не ставал.
“Трябва ли да идвам и да ти викам лично да ставаш? Тя отишла при съпруга си и свалила одеялото от него. Васил не искаше да стане, Васил беше отишъл в друг свят. Мъжът беше свършил работа. На погребението жената плачеше най-силно. Обвиняваше себе си. Често идвала на гроба на съпруга си. Не поддържаше къщата толкова добре.
