След като Вика направила сцена и разказала на съпруга си Витя всичко, което смятала, че е натрупала, той затръшнал вратата и си тръгнал. След това тя се зачуди дали не е избързала и дали е постъпила правилно.
Сутринта дойде на работа и най-добрата ѝ приятелка Арина веднага се затича към нея. Попита я защо е в лошо настроение и какво е направила със съпруга си. “Наследих апартамента от баба ми, а колата ни е срамна. Той няма време за мен, никога не си е вкъщи, не вижда сина си. Вече нямам сили, признавам си. “Ще си намеря по-уважаван и по-богат мъж – казах му накрая.
– И какво каза той? – Извиках му, не обърнах внимание, той се опита да ми отвърне, но нищо не се получи. Помня всичко, на което ме научи.” – Добре за теб! Един приятел не би ви посъветвал да постъпите така. Аз виждам през всички тези мъже. Искам да бъдеш щастлива. Добре, че ти отворих очите за него, иначе щеше да си останеш с него. Вика поклати слабо глава, но сърцето ѝ беше тъжно и празно.
– Просто запомни, ако ти се обади, не отговаряй, остави го да страда. Аз ще ти намеря нов мъж, много по-добър.” – Но ти не си намерила такъв, как можеш – аз съм момиче с високи изисквания, не всеки ще ми пасне, затова още не съм намерила такъв.
Витя се обажда на Вика много пъти, но тя не отговаря. Скоро той престана да се обажда и това я разтревожи. “Лешка пита къде е татко… Казах му, че е заминал. И той спря да се обажда. Арина, това ли е всичко? Сърцето ми се къса… Притеснявам се за него, чудя се къде е, с кого… –
Знаеш ли, Вик, отдавна исках да ти кажа, че много пъти съм виждала Витя да върви по улицата в работно време, сякаш отиваше да види любовницата си, сигурна съм. Не исках да те разстройвам, така че забрави за него, подай молба за развод, нека плаща издръжка. Какъвто и да е случаят, Вика все още не вярваше, че съпругът ѝ има връзка, но животът е непредсказуем, всичко може да се случи.
Но съпругът ѝ много ѝ липсваше. Всяка вечер, преди да си легне, прелистваше албумите си, разглеждаше общите им снимки и си спомняше всички моменти, които бяха споделили. Приятелката ѝ винаги казваше, че с Вика всичко е наред, че е изгонила съпруга си. Тя продължаваше да повтаря, че Витя не е мъж. И аз наистина започнах да вярвам, че е така. Да, не живеехме в лукс… от заплата до заплата, но бяхме щастливи.
Той не ми подаряваше злато, а и аз нямах скъпи играчки… само скромни букети, понякога дрънкулки, но от сърце. И колко вкусно готвеше, особено котлетите му, те бяха просто вкусни! И колко много обичаше сина си…”
За да разсее малко мислите си, тя реши да отиде до търговския център, и така се луташе из магазините, не знаеше какво да прави и реши да пие кафе.Когато влезе в кафенето, тя видя познат силует – това беше Витя.
Арина седеше пред него. Вика се приближи и седна на близката маса, като се скри зад едрия мъж, за да не я види, и наблюдаваше какво се случва. Арина разказваше нещо с ентусиазъм.
Тогава Витя заговори. Арина избяга яростно от кафенето. Неспособна да сдържи любопитството си, Вика седна пред мъжа си и попита: “И откога се срещате?” “Вика, ти полудя ли? Ще ти кажа всичко, само недей да крещиш.
Нямах нищо с този глупак и не можех да имам… не можеш да си представиш какво ми предложи току-що твоят приятел. Тя се опита да ме убеди, че се срещаш с нов мъж и че трябва да подам молба за развод.
Че никога не си ме обичал и че тя би благословила мъж като мен, би го пазила като зеницата на окото си. Тя ми предложи да бъда с нея. Както разбрах, идеята да ме изхвърли е била нейна. Знаеш ли, всяка вечер си мисля за нас, спомням си моментите, които сме имали. Спомняш ли си колко хубаво ни беше заедно..
. Много ми липсва синът ми, надявам се, че не си му казала, че баща му е заминал на дълъг път…
– Витя, какъв съм глупак… Къде ми беше умът, как можах да я слушам? Тя едва не ни накара да се разведем… какво гнусно същество е тя.
И между другото, имам въпрос, къде бягаше през работно време, Арина ми каза и ме убеди, че ми се измъкваш… Честно казано, срам ме е, всъщност бягах да си намеря работа на половин работен ден. Един мой приятел ми каза, че получавал добри пари, работел като товарач, и аз отидох.”Току-що изпуснах гърба си, но всичко е наред, ще го оправя и ще се върна на работа.
” – О, Витя, ти живееше с родителите си, как са те? Как се справят? Събери си нещата и се върни. – Разбира се, къде другаде? Те са много разтревожени.
На следващия ден Вика идва на работа и не намира приятелката си там. Арина не беше там, тя беше напуснала, така е. Вика не искаше повече да я вижда. Майка ѝ беше права, когато каза, че не трябва да казваш всичко на приятелите си.
Никога не знаеш какви коварни мисли може да й хрумнат. Почти не останаха добри хора, трябва да помислиш сто пъти, да отрежеш веднъж, преди да направиш нещо в живота си. Какво мислите вие: има ли все още доброта и искреност у хората?
