Те се обичаха много. Тя изкачваше стълбите към апартамента му като луда, а той я посрещаше толкова нежно и нежно. Всяка сутрин Маша се събуждаше от гласа на съпруга си в кухнята, който ѝ казваше, че отново не е приготвила закуска, и така всеки ден.
Но лежейки в леглото, тя продължаваше да се усмихва и да произнася името му – Иля. Маша и съпругът ѝ са женени повече от 20 години. И през това време те се чувствали като роднини, а не като съпруг и съпруга. Тя се разхождала из къщата по халат, с разрошена коса и без грим, а той носел старо и раздрънкано бельо.
Приготвяха закуската заедно, хранеха се и почистваха заедно.През всичките тези години това се превърна в навик. Отдавна живееха в отделни стаи и всеки от тях имаше свой личен живот. Не се притесняваха да закачат бельото си в банята.
Маша се стараеше да изглежда много разхвърляна и непривлекателна вкъщи, за да не развие съпругът ѝ чувства към нея. Иля също беше женен.
Но и той не можеше да живее със съпругата си. Всеки път, когато се срещаха с Маша, си казваха колко са уморени от това, което се случва в семействата им. Така се запознаха за дълго време. Един ден Иля се обади с развълнуван глас и каза, че не може да живее повече така, и предложи на Маша да се премести в нов апартамент при него.Маша се съгласи, опакова нещата си и остави бележка на съпруга си, в която пишеше:
“Ще ти се обадя” и си тръгна. Тъй като вече не бяха млади, Маша спеше отделно всяка нощ, за да изглежда добре на сутринта. Не можеше да окачва прането си в тоалетната, както правеше преди. Намерила незабележимо място на балкона и го окачила там. Всяка вечер тя сядаше да вечеря в красивата си рокля. Идваше Иля и той също не знаеше как да се държи.
Облякъл халат и вечерял. След вечеря той щеше да гледа телевизия, а Маша щеше да се взира в таблета си. И двамата не можеха да издържат дълго и решиха просто да си тръгнат.
