Марина и Игор отглеждат две деца – прекрасни деца. Тя смяташе, че има прекрасно семейство. Синът ѝ замина да работи в Германия. Дъщеря ѝ се омъжила за хубав мъж и направила сено. Често сядаха с внука си. Марина беше в добри отношения със съпруга си.
Той ѝ носеше цветя всеки уикенд. За сребърната им сватба съпругът ѝ подарил пътуване до Италия. “Не живот, а приказка” – помисли си Марина. Когато тя и съпругът ѝ се върнали от пътуването, решили да останат във вилата за няколко месеца. Засадили картофи, моркови, краставици и други зеленчуци. През есента прибрали реколтата и се върнали в града.
Съпругът ѝ започнал да пътува в командировки. На Марина това не ѝ харесваше, защото никога досега не го бяха изпращали никъде. А сега го изпращаха за два или три дни почти всяка седмица. Веднъж, когато Марина отново беше сама вкъщи, й се обади дъщеря й.
– Мамо, можеш ли да заведеш свекърва ми в болницата? Свекърът ми има болен гръб и не може да отиде в града.
Трябва да стигна до сеното навреме за празника – помоли дъщеря си Марина за услуга. Жената се съгласи. Семейство Свати живеело в същия парцел, в който се намирала вилата на нея и съпруга ѝ.
Марина реши, че след като закара майка си, ще се отбие при нея във вилата. Тя обичала да пие боров чай, затова трябвало да събере млади клонки с меки иглички. Първо Марина се отбила в дома на дъщеря си, за да вземе маза, а след това отишла при свекърва си.
Двете майки се изгубили. Марина обеща да донесе боров чай. “Уверявам те, боровият чай се препоръчва при високо кръвно налягане и отоци. Щом започнеш да го пиеш, ще се подмладиш”, увери я Мария. Марина се сбогува със сватовете и се прибра във вилата си.
Тя се изненада, когато видя колата на съпруга си пред портата. Предполагаше се, че той е в командировка. Разбрала, че съпругът ѝ е изневерил. “Това е краят на приказката”,
помислила си тъжно Марина. Тя влезе в къщата, откъдето идваха гласовете. Съпругът ѝ и близка приятелка на Марина пиеха вино и се целуваха.
Тя не крещеше и не правеше сцени. Просто предупреди съпруга си, че ще подаде молба за развод.
Игор се опита да я помоли за прошка: “По-добре е да си сам или сама, отколкото нещастен с някого. Ако си ми изневерил, значи никога не си ме обичал.” Сбогом, Игор.
Марина замина на гости на сина си в Германия. Тя никога повече не видя Игор.
