Варвара се омъжи много млада. Родителите ѝ я убеждават по всички възможни начини. Казаха ѝ, че не бива да се омъжва за Михаил. Той пие всеки ден и не е ясно какъв съпруг ще бъде. След известно време те най-накрая се ожениха.
Миша си намери работа, а Варя забременя. Но тя губи бебето в ранен стадий на бременността. След известно време тя и съпругът ѝ разбрали, че ще имат дете.
Тогава Варвара лежала в болница в продължение на месеци и не се движела. Когато я изписали от болницата, преди да се роди бебето, тя също останала вкъщи и не правела нищо. Съпругът ѝ постоянно се разхождал из къщата и мърморел.
Варя успокоява съпруга си и му казва, че когато бебето се роди, всичко ще бъде както преди. А докато тя лежала, в къщата им щяла да дойде съседка, да я почисти и да им приготви храна. След раждането на сина ѝ съпругът ѝ отишъл да работи на север и тогава Варвара разбрала, че съседката ѝ е заминала с него.
Родителите ѝ помагат на Варвара. Бабата и дядото отгледали много добър внук. Един ден Миша се прибрал вкъщи, но Варвара дори не го пуснала да влезе, прогонила го и му казала да не се връща. Дима завършил училище и отишъл в града, за да учи в университет. На железопътната гара той срещна непознат човек. Той се приближил до Дима и казал, че много прилича на него. Споменал и името на майката на момчето, а след това казал, че той е неговият баща.
Миша го помолил да му даде малко пари. Дима извадил пари от джоба си и ги дал на мъжа. Когато се прибрал вкъщи, той казал на Варвара, че е срещнал човек, който казал, че е негов баща. Той също така казал, че Варвара е виновна за това, че Дима не познава баща си. Минали месеци и Дима заминал да учи.
По време на празниците той се прибрал у дома и отишъл да отпразнува пристигането си с приятелите си. Тогава той се напил много. След това дядо му заговорил с него и той сякаш разбрал всичко. След втория сеанс Дима не се прибрал вкъщи и дори не се обадил на майка си.
Тогава Варвара се прибра и веднага отиде в града, за да види сина си. Когато влязла в стаята му, тя се ужасила от това, което видяла. Синът лежал на леглото, а до него лежали бутилки с водка и алкохол.
Тя излезе в коридора, облегна се на стената и си пое дълбоко дъх. Едно момиче излезе от съседната стая и я попита дали е добре, след което ѝ предложи сладък чай. Тя попита момичето как е синът ѝ. Момичето ѝ казало, че живеят много шумно и всяка вечер имат партита. Майката отишла в стаята на сина си разплакана. Синът вече се бил събудил и бавно идвал в съзнание.
Когато видял майка си, той изведнъж скочил. Варвара го попитала защо прави това, а Дима отговорил, че за всичко е виновна тя. Тя била виновна, че Дима е израснал без баща. Варвара се прибра вкъщи разплакана.
Вечерта Дима се обажда и се извинява на майка си. Тя му предложи да се прехвърли в задочен университет. Дима се прехвърли на задочно обучение, започна работа и се свърза със старата фирма. Той отпаднал от училище, започнал да пие и всеки ден се карал с майка си, като казвал, че тя е виновна за всичко.
Един ден се стига дотам, че той удря Варвара. След известно време Дима попада в катастрофа и умира. Варвара остава съвсем сама. Родителите ѝ отдавна ги нямало.
Тя наистина се обвиняваше за всичко. Няколко месеца по-късно едно момиче, с което се беше запознала в общежитието, дойде на гости на Варвара и тя не беше сама. С нея имаше четиригодишно момиченце. Варвара ги покани в кухнята и ги почерпи с чай.
Халина ѝ казала, че това е Наташа, внучката на Варвара. Варвара беше много щастлива, беше оздравяла отново и се радваше на живота. Тя покани Галина да се премести при нея и сега ще отглеждат детето заедно.
