Баба Марина отброяваше часовете: синът ѝ скоро щеше да пристигне и щеше да доведе със себе си внука си Егорушка. Отначало тези посещения бяха за няколко часа, но скоро започнаха да продължават цял уикенд.
По този повод дядо Егорус превръщаше почивните дни в ритуал: тичаше по магазините, купуваше храна, подаръци и памперси. Двойката чакаше внука си дълго време. Тъй като нямало какво да прави, дядото решил да покаже на жена си какво е сготвил за внучката си: – “Виж, бабо, купих на Егорка къси панталонки.
Баба? Каква баба е тя? Момчетата пристигнаха към седем часа вечерта. Дебелото момче, почти тригодишно, беше по-пъргаво и активно от всичките си връстници.
Но когато ражда момче, Марина се превръща в друг човек. Тя отдавна се опитваше да влезе в ролята на баба, но не мислеше, че този момент ще настъпи толкова скоро. Всеки път, когато внукът ѝ се прибирал у дома, Марина тичала из кухнята, готвела, миела и чистела.
Накратко, правеше всичко възможно, за да бъде с момчето колкото се може по-малко. Когато вдигнаха възрастта за пенсиониране, всички жени в екипа изпаднаха в ярост. Само Марина се радваше, че няма да ѝ се налага да седи толкова често с внука си. Но синът на Марина дори я убедил да напусне работа, за да може той да започне да гледа внука си преди пенсионирането. Но Марина не искаше да бъде баба.
Един ден, когато една приятелка я срещнала на детската площадка, докато се разхождала с внука си, те започнали да си говорят: “Слушай, приятелко. Моите колеги тук казаха, че ти не искаш да се пенсионираш.
Заради внука ти ли е или заради какво? Аз просто не искам. Трябва да предам опита си на по-младите поколения, а и ми дадоха бонус. И ще отгледам детето си по начина, по който съм го направил.
Но когато ражда момче, Марина се превръща в друг човек. Тя отдавна се опитваше да влезе в ролята на баба, но не мислеше, че този момент ще настъпи толкова скоро. Всеки път, когато внукът ѝ се прибирал у дома, Марина тичала из кухнята, готвела, миела и чистела.
Накратко, правеше всичко възможно, за да бъде с момчето колкото се може по-малко. Когато вдигнаха възрастта за пенсиониране, всички жени в екипа изпаднаха в ярост. Само Марина се радваше, че няма да ѝ се налага да седи толкова често с внука си.
Но синът на Марина дори я убедил да напусне работа, за да може той да започне да гледа внука си преди пенсионирането. Но Марина не искаше да бъде баба.
Един ден, когато една приятелка я срещнала на детската площадка, докато се разхождала с внука си, те започнали да си говорят: “Слушай, приятелко. Моите колеги тук казаха, че ти не искаш да се пенсионираш. Заради внука ти ли е или заради какво?
Аз просто не искам. Трябва да предам опита си на по-младите поколения, а и ми дадоха бонус. И ще отгледам детето си по начина, по който съм го направил.
