Колкото и да се опитваше Николай да запали колата си, тя не работеше. Остави я на служебния паркинг и се отправи към автобусната спирка, въпреки че това беше спешно
: бързаше да стигне до един от клоновете на компанията си. Общо взето, вечерта му беше провалена и му се искаше да има място в автобуса. В автобуса имаше много места и той седна до прозореца. Пред него седна жена на около петдесет години.
“Откъде я познавам…”, помисли си той. Жената усети погледа му върху себе си и погледна към Николай, а очите ѝ светнаха. “Коленка, ти си пораснала, отдавна не съм те виждала! Той разбра по гласа й, а тази усмивка беше невъзможно да се сбърка… това беше леля Ира..
. Микола беше проблемен ученик, макар че винаги се учеше добре. И за пореден път си направи глупава шега в час. Родителите му бяха извикани в кабинета на директора. Той излезе от кабинета с изправен гръб и високо вдигната глава.
Вратата се затвори и той притихна. И тогава леля Айра се приближи до него и вместо да го поучава, каза няколко топли думи и го подкрепи.
“Леля Айра, защо се стараеш толкова много, събота е, ще се справим!” – Ако не го направя, ще имаш още повече работа за вършене. А аз не обичам да правя всичко набързо, това е в природата ми. Коля се почувства неудобно от тези думи.
От този момент нататък той помагаше на леля Ирина, защото тя винаги беше дружелюбна, както към всички. Беше много справедлива. Може да се смята, че това е суперсила. Не е ясно как, но тя винаги беше на точното място в точното време.
Последният път, когато се стигна до бой между ученици от гимназията и първокласник, както се оказа, той не им даде пари и леля Ира се застъпи за него, когато възрастните момчета започнаха да бият детето.
Тя ги напръскала с вода. Изругали я грозно… и на следващия ден я уволнили. Въпреки че децата, учителите и дори родителите се застъпили за нея. Когато си тръгвала, едно от момчетата я попитало защо го е направила. И тогава тя каза: “Кой друг, освен мен. Винаги трябва да се помага на слабите.
Това е въпрос на съвест.” Коля следвал този съвет до края на живота си. И сега, след всичките тези години, те се срещнаха. Поговориха си и се оказа, че тя все още е чистачка, само че в университета, и е доволна от обстановката и колегите си.
Тя започна да разпитва за съучениците на Коля. Помнеше ги всичките. На автобусната спирка на леля ѝ Ирина Коля слезе с нея. Беше доволен от срещата си с нея и искаше да поговори още с нея. В близост до къщата на леля Ирина имаше магазин за цветя. Той я помоли да я изчака пет минути.
“Искаш ли да купиш цветя за жена си?” – попита леля Ира – “Какъв добър човек! Той се върна с огромен букет бели рози и ги подаде на леля Ира. Тя започна да плаче и едва успя да задържи луксозния букет.
Благодаря ви за всичко, има много малко хора като вас. Ела и работи за мен. Сигурен съм, че компанията ви ще бъде полезна за сина ви!
