Един ден при мен дойде колега от работата, отново пиян. Той често идваше да говори с мен
. Но напоследък идваше все по-често пиян. – “Какво не ти е наред отново? Защо си пил нещо днес?” – “Да, писна ми от него, не мога да го понасям.” – “Какво стана?” – “Да, не мога повече да виждам нито нея, нито това дете.
Нито да я виждам, нито да я слушам. Не мога да си стоя вкъщи заради нея.” – Е, съжалявам, разбира се, но какво искаш, детето току-що се е родило… – Не говоря за Витка, – прекъсна го той, – за тази Настя, дъщерята на Оля.
– “Какво общо има тя с това?” “Вече дори не мога да я виждам. Тя не е моя дъщеря, тя е чужда за мен. Просто не мога да я виждам до детето си. А тя непрекъснато се качва при него, играе си с него. Просто не мога да издържа и започвам да крещя, разбираш ли?”
– Знаеш ли, ако бях жена ти, отдавна щях да те изгоня за това. Какво можеше да ти направи това малко момиче, кажи ми?” – “Нищо не е направила, знаеш ли, но все още не мога да я видя наоколо. Не мога да я приема. -Защо не помислихте за това преди, когато се оженихте за Оля? Тя вече беше бременна.
Щях да се оженя за някой, който няма деца. Какво чувства Настя към теб? -Навремето ме отегчаваше с постоянни въпроси. Напоследък вече не е толкова много. Но все още се разхожда из къщата, играе си… Но Оля е добра, тя чисти, готви, грижи се за детето.
-Послушайте, моят съвет към вас е да намерите общ език с детето си колкото се може по-скоро, иначе ще е твърде късно. Нали разбирате, че майката така или иначе ще избере детето пред вас. Ако искаш да останеш с Оля, ще трябва да го направиш. -Не ще го направя, няма да направя нищо подобно.
Тя ме вбесява, нали знаеш. Не мога да го направя. – Ще накараш Оля да те изхвърли от къщата. -Виждам, че и ти не искаш да ми помогнеш, така че ще си тръгна.
