Аз съм на 64 години и живея сам. Имам един син. Съпругът ми почина по време на служба, той беше военен. След това не мислех за личния си живот и посветих целия си живот на сина си и неговото благополучие.
Синът ми сега сам има деца: момче и момиче. Не изпитвам никаква любов към тях. Какво може да бъде по-сладко от внуците? Имам чудесни отношения със снаха си. Тя често ми идва на гости с децата; синът ми работи и има много натоварен график. Аз съм работила през целия си живот.
Сега и аз работя, защото нямам какво друго да правя. Снаха ми е фитнес инструктор. Тя ми предложи да се запиша на курс по танци за жени над 50 години.
Тогава нямаше да ми е толкова скучно, както сега, но ставите ми са против тази перспектива. Дори съм овладяла интернет. Понякога гледам разни интересни видеоклипове със занаяти в интернет и ги повтарям вкъщи. Какъв е моят смисъл? Чувствам се много самотен.
Разбира се, внуците и снахата ме посещават често, а и синът ми не изчезва, но това не е точно това, което искам. Когато посещавам сина си, се чувствам така, сякаш това е моят дом. Това е мястото, където се чувствам у дома.
Мога да седя там цял ден, без да правя нищо, и да нямам нужда от нищо. Проблемът не е в къщата, а в хората, които живеят в нея. През деня няма с кого да разговарям, няма с кого да обсъждам деня си, клюки, новини.
Няколко пъти каних сина си и семейството му да живеят при мен. Мислех, че ще живеем заедно, имам голям двустаен апартамент. А те биха могли да отдават апартамента си под наем и парите щяха да са им полезни.
Няколко пъти сам поисках да живея с тях. Но и това не се получи. Разбрах, че снахата е невръстна.
Разбира се, колкото и сладки да бяха отношенията ни с нея, никой не би искал да живее с чужда леля под един покрив – не можеш да слушаш музика с пълна сила, не можеш да включиш телевизора през нощта…
Сега не знам какво друго да правя със себе си. Нищо не ми носи радост, уморен съм от всичко. Чакам само да видя внуците си.
