Аня се прибра вкъщи много уморена. Никога досега не е била толкова заета в работата си. Тя отключи телефона си и се обади на Степан: -Звъниш ли? – Да, трудно е да се отговори или какво? – Извинявай, бях на работа, пълна бъркотия, нямах и минута свободно време. -Забрави. Ще поговорим по време на срещата. Аня изключваше.
Имах странно усещане. Каква връзка имат те? В края на краищата Степан сам прави това, когато е на работа, така че защо се обижда от нея сега? Момичето се качи в автобуса, облегна се на прозореца и се потопи в мислите си.
Дъждът зад прозореца ѝ позволи да се изключи малко. Тя видя симпатични двойки, които се разхождаха в прегръдка. Тя се усмихна и мислено им пожела щастие.
Тя и Степан нямаха такова. Изглеждаха в сериозно настроение, но нещо се объркваше. Ако го напуснеше сега, кого щеше да намери? И изведнъж видя Степан на улицата: той вървеше с непознато момиче под чадър и я прегръщаше силно през кръста. Момичето едва сдържаше сълзите си.
Тя извади телефона си и написа на Степан, че не иска да го вижда. Когато се прибра вкъщи, се обади на приятелката си Елена. “Слушай, не се отчайвай и не се съмнявай. Остави го колкото се може по-скоро. Все още си млада и красива, ще намериш любовта.
Аня се прибра вкъщи много уморена. Никога досега не е била толкова заета в работата си. Тя отключи телефона си и се обади на Степан: -Звъниш ли? – Да, трудно е да се отговори или какво? – Извинявай, бях на работа, пълна бъркотия, нямах и минута свободно време. -Забрави.
Ще поговорим по време на срещата. Аня изключваше. Имах странно усещане. Каква връзка имат те? В края на краищата Степан сам прави това, когато е на работа, така че защо се обижда от нея сега? Момичето се качи в автобуса, облегна се на прозореца и се потопи в мислите си.
Дъждът зад прозореца ѝ позволи да се изключи малко. Тя видя симпатични двойки, които се разхождаха в прегръдка. Тя се усмихна и мислено им пожела щастие.
Тя и Степан нямаха такова. Изглеждаха в сериозно настроение, но нещо се объркваше. Ако го напуснеше сега, кого щеше да намери? И изведнъж видя Степан на улицата: той вървеше с непознато момиче под чадър и я прегръщаше силно през кръста. Момичето едва сдържаше сълзите си.
Тя извади телефона си и написа на Степан, че не иска да го вижда. Когато се прибра вкъщи, се обади на приятелката си Елена. “Слушай, не се отчайвай и не се съмнявай. Остави го колкото се може по-скоро. Все още си млада и красива, ще намериш любовта.
