Варвара се омъжи много млада. Родителите ѝ я убеждават по всички възможни начини. Казаха, че не трябва да се омъжва за Михаил.
Той пие всеки ден и не е ясно какъв съпруг ще бъде. След известно време те най-накрая се ожениха. Миша си намери работа, а Варя забременя. Но тя губи бебето в ранен стадий на бременността. След известно време тя и съпругът ѝ разбрали, че ще имат дете.
След това Варвара месеци наред била в болница и не се движела. Когато я изписали от болницата преди раждането на бебето, тя също останала вкъщи и не правела нищо. Съпругът ѝ се разхождал из къщата и през цялото време мърморел.
Варя успокои съпруга си и му каза, че когато бебето се роди, всичко ще бъде както преди. И докато тя лежала там, една съседка щяла да дойде в къщата им, да я почисти и да им приготви храна. След раждането на сина ѝ съпругът ѝ отишъл да работи на север и тогава Варвара разбрала, че съседката е заминала със съпруга си. Родителите ѝ помагат на Варвара. Бабата и дядото отгледали много добър внук.
Един ден Миша се прибрал вкъщи, но Варвара дори не го пуснала да влезе, прогонила го и му казала да не се връща. Дима завършил училище и отишъл в града, за да учи в университет. На железопътната гара той срещна непознат човек. Той се приближил до Дима и казал, че много прилича на него. Споменал и името на майката на момчето, а след това казал, че той е неговият баща.
Миша го помолил да му даде малко пари. Дима извадил малко пари от джоба си и ги дал на мъжа. Когато се прибрал вкъщи, казал на Варвара, че е срещнал мъж, който казал, че е негов баща. Също така казал, че Варвара е виновна за това, че Дима не познава баща си. Минали месеци и Дима заминал да учи.
По време на празниците той се прибрал у дома и отишъл да празнува с приятелите си. Тогава той се напил много. След това дядо му поговорил с него и той сякаш разбрал всичко. След втория сеанс Дима не се прибрал вкъщи и дори не се обадил на майка си.
Тогава Варвара си събрала багажа и веднага отишла в града, за да види сина си. Когато влязла в стаята му, тя била ужасена от това, което видяла. Синът лежал на леглото, а до него лежали бутилки с водка и алкохол.
Тя излезе в коридора, облегна се на стената и си пое дълбоко дъх. Едно момиче излезе от съседната стая и я попита дали е добре, след което ѝ предложи сладък чай. Тя попита момичето как е синът ѝ.
Момичето ѝ казало, че живеели много шумно и всяка вечер имали парти. Майката отишла в стаята на сина си разплакана. Синът вече се бил събудил и бавно идвал в съзнание. Когато видял майка си, той изведнъж скочил.
Варвара го попитала защо прави това, а Дима отговорил, че за всичко е виновна тя. Тя била виновна за това, че Дима е израснал без баща. Варвара се прибра у дома със сълзи на очи.
Вечерта Дима се обажда и се извинява на майка си. Тя му предложи да се прехвърли в задочен университет. Дима се прехвърли на задочно обучение, започна работа и се свърза със старата фирма. Той отпаднал от училище, започнал да пие и всеки ден се карал с майка си, като казвал, че тя е виновна за всичко. Един ден се стига дотам, че той удря Варвара. След известно време Дима попада в катастрофа и умира.
Варвара остава съвсем сама. Родителите ѝ отдавна си бяха отишли. Тя наистина се обвиняваше за всичко. Няколко месеца по-късно едно момиче, с което се беше запознала в общежитието, дойде на гости на Варвара и тя не беше сама. С нея имаше четиригодишно момиченце. Варвара ги покани в кухнята и ги почерпи с чай.
Халина ѝ казала, че това е Наташа, внучката на Варвара. Варвара беше много щастлива, беше оздравяла отново и се радваше на живота. Тя покани Галина да се премести при нея и сега ще отглеждат детето заедно.
