Алина седеше у дома и не знаеше каква рокля да облече за фирменото събитие на съпруга си в работата. След раждането на сина ѝ тя беше напълняла много. Нито една от старите ѝ рокли не ѝ прилягаше добре. Алина решила, че трябва да си направи нова рокля. Тя се обадила на майка си и я помолила да гледа внука ѝ.
Майката дошла бързо, защото живеели в съседни къщи. Алина отишла в три магазина с вечерни рокли, но не могла да намери нищо. Или цветът не бил подходящ, или стилът не бил подходящ, Алина не можела да намери нищо добро. Тя отиде в следващия магазин и към нея се приближи една продавачка.
– Здравей, ела бързо при сестра си. Тя има проблеми с избора на рокля. Трябва да й помогнете с избора. Алина се изненада и отговори, че няма сестра.
В този момент от пробната излезе момиче, което приличаше точно на Алина. Момичетата се видяха и останаха зашеметени. “Трябва да поговорим – наруши тишината момичето.
Те излязоха от магазина в мълчание и отидоха в едно кафене. Момичето се казваше Олена. Тя ни разказа историята на своето семейство. Оказа се, че Алина и Алена са сестри близначки. Майка им била изоставила Алина в родилния дом, защото момичето се родило слабо.
Тя била самотна майка и не можела да издържа две деца. Алена израснала в скромно и просто семейство. Майка им починала, когато момичетата били на 6 години. Алена е отгледана от баба си.
Момичето е имало труден живот. Рано пораснала, на 15-годишна възраст трябвало да започне работа, за да се издържа. “Баба ми имаше малка пенсия, не можеше да изхранва и двама ни. Сега съм омъжена, работя като преподавател в университета. Съпругът ми също е учител. Алина разказа на сестра си за живота си и тя я покани на гости.
Когато майката на Алина видяла момичетата, тя й казала истината. Тя и съпругът ѝ осиновили Алина, нямали собствени деца. “Не знаех, че имаш сестра. Ако с баща ти знаехме, нямаше да ви разделим”, каза майката на Алина. Сестрите поддържали връзка със семействата си. Те вече не можеха да бъдат разделени.
