Ира разказваше на всички, че имала идеалния съпруг: нямал лоши навици, ходел на басейн, грижел се за градината, обличал се вкъщи и бил в най-добри отношения със свекърва си. Той изобщо няма корем, дори коремната му преса се вижда. Той е страхотен готвач и за Ирина е непосилна задача да се скара с него.
Веднъж отидоха на гости на стария си приятел Борис. Но след един час Ира гръмко каза, че е уморена и иска да се прибере вкъщи. Борис не искаше да си тръгва, затова извика такси за жена си.
Докато шофираше, тя си мислеше: “Когато се прибереш вкъщи, ще ти направя пълна бъркотия.” Цялата в зловещи мисли, Оля отваря вратата, като затръшва силно ключовете.
И тогава Боря идва да ме посрещне и усмихнат ми казва: “Аз те победих! Ще пиеш ли чай? И как живееш? Вече десет години! “Но трябва да разбереш, че той наистина е съвършен, такива мъже наистина съществуват. Вчера бяхме в едно кафене и ни обслужваше една страхотна сервитьорка. Той дори не повдигна вежда.” “Да, Оля, на теб ти е трудно.
В края на краищата една жена винаги трябва да има възможност да се скара малко със съпруга си. Да се обижда, да се дуе, да крещи. В противен случай ще се побъркаш. Идеалният мъж е истинско страдание, постоянна болка”.
Знаех къде работи Боря. Отидох при него и го убедих да изпием по едно кафе. Когато се разсея за момент, подхвърлих в джоба му бележка с подпис “Танечка” и с моя телефонен номер, а хартията напръсках с парфюм. Какво ли не бихте направили за един приятел! На следващия ден Ира се обади сама:
“Той се прибра вечерта, показа ми листчето с номера, каза, че това е глупава шега. Извини се и отиде да приготви вечерята.” Горката Айра. Не знам как да ѝ помогна. В края на краищата й предстоят още толкова години страдания.
