Имах щастливо семейство. Аз, съпругът ми и синът ни Антон живеехме и се радвахме на живота, но тази радост не продължи дълго. Съпругът ми, Д.Т.П., почина.
По това време Антон беше на осем години. Трябваше сама да отгледам едно добро, мило момче. Но вероятно прекалих. След като завърши девети клас, Антон постъпи в техническо училище. Той се премести в друг град, за да учи.
Знаех, че е много отговорно момче, така че не се притеснявах твърде много за него, но ми липсваше. Това лято синът ми беше на 17 г. След сесията Антон трябваше веднага да дойде при мен. Но минаха две седмици, а той все още липсва.
“Трябваше да видиш лицето ми, когато отворих вратата рано сутринта и видях сина си с уморено лице и огромни торбички под очите, който държеше плик с новородено бебе.” “Мамо, запознай се с Любов”, каза той и едва успя да изтръгне усмивка от лицето си. Чие е това дете, Тоша?
” “Мое – гордо отговори синът ми, – това е дъщеря ми. Бях изненадан да ги пусна в апартамента. Влязох във всекидневната и видях картината: 17-годишният ми син седеше на дивана с бебе на ръце и нежно целуваше нослето му. “Звучи мило, но тогава се страхувах да разбера истината.” “Разкажи ми всичко до най-малката подробност”, казах аз. Той спокойно, бавно ми разказа всичко.
Оказа се, че във втори курс моят Антошка се е запознал с Елена, момиче от друга група. Той веднага забелязал Лена в тълпата, защото била различна – обличала се скромно, не се гримирала като всички останали момичета в колежа.
Шест месеца по-късно те започнаха да се срещат. Но тогава Антон имаше някаква работа с документи и изчезна от радара за два месеца, за да реши собствените си проблеми. Знаех за тези дела, но той нямаше време да каже на Елена за тях.
Горкото момиче си помисли, че Антон я е изоставил, и реши да се самоубие, но за щастие нямаше смелост. Моето достойно гадже, надявайки се да докаже сериозността на чувствата си към нея, й показа какво е любовта на възрастните и в резултат на това Елена забременя. Двойката реши да се ожени, когато и двамата навършат 18 години, но засега искаха да се оженят тайно. По време на раждането Елена почина.
Тя беше сива, не знаеше нищо за себе си. Имаше слабо сърце. Естественото раждане било противопоказно за нея. Антон спал няколко дни под прозорците на родилния дом, където били двете ѝ любими момичета. Когато разбрал, че бебето ще бъде изпратено в сиропиталище, той денонощно пречупвал главния лекар, за да го накара да се съгласи да вземе дъщеря му у дома.
В крайна сметка постигнал целта си: документите на малката Любочка му били преиздадени. Такъв човек съм отгледал и знаете ли, гордея се с него.
