Виктор и Олга се обичаха много. Имаха дъщеря и животът им вървеше добре. Само че напоследък Олга ставаше все по-зле и по-зле. Откарали я в болницата за преглед, но се оказало, че е твърде късно. Нищо не можеше да се направи.
Шест месеца по-късно Олга умира. Виктор остана с дъщеря си на ръце. Години по-късно, когато дъщеря ѝ пораснала, тя решила да влезе в медицинско училище, за да спасява животи. Искаше да го направи и го направи.
А след това се преместила в друг град и се омъжила. Така Виктор останал сам в апартамента. Той се променил напълно, станал затворен и необщителен. Почти не говореше с никого. Един ден в работата имаше празник, всички бяха навън, освен Виктор. Той караше колата. След забавлението колежката му Светлана го помолила да я закара до вкъщи, тъй като тъкмо се канели да си тръгват.
Виктор се съгласи. По пътя Светлана му разказала всички клюки на екипа. Оказало се, че много момичета искали да привлекат вниманието на Виктор, но той дори не ги забелязвал. Беше необичайно да чуеш това. Когато Виктор се прибираше вкъщи, една жена привлече вниманието му.
Тя излезе от магазина с две чанти. Едната торба беше скъсана и тя започна да събира ябълките, които бяха изпаднали. Виктор веднага се затича към жената и започна да ѝ помага. Той занесъл чантите ѝ до вкъщи, а жената поканила Виктор на чай. Той се съгласи, въпреки че беше изненадан.
На чаша чай Виктор и Светлана започват да си говорят. В нея имаше нещо родно, меко, уютно… Тогава Виктор осъзна, че тя много прилича на покойната му съпруга Олга, също толкова мила и нежна.- “Утре имам рожден ден, така че елате при мен. Нямам много гости, само една приятелка и съпругът ѝ.
Така че ела, ако не си заета – смутено каза Светлана. Виктор обеща да дойде. Той купи огромен букет бели рози и приятелите на Светлана го посрещнаха топло, веднага си допаднаха. Цяла вечер всички се шегуваха.
Виктор буквално се отвори в кръга на толкова добри хора, стана човекът, който беше преди смъртта на Олга. Когато гостите си тръгнаха, Светлана целуна Виктор.
Това означаваше, че чувствата му са взаимни. – “Сякаш Бог те е изпратил при мен, Виктор. Съпругът ми загина в автомобилна катастрофа, но той беше копие на теб. Всичко си пасва. -А ти, Светла, приличаш точно на жена ми. -Предполагам, че небесата вече са решили всичко за нас, така че трябва да сме заедно.
