Васил винаги се прибираше късно. Той не ми казваше къде е и с кого, но аз можех да се досетя. Отначало помислих, че ми изневерява, но той се прибираше пиян и весел. Веднъж влязох в телефона му и намерих много снимки и видеоклипове.
Оказа се, че след работа е отишъл в гаража на свой приятел. Поправяли са една кола, а след това са се напивали много. Разбира се, не исках да се примирявам с това, но той продължаваше да ми повтаря: “Пак си тук! Първо приятелите ти, после жена ти!
И така живяхме. Докато един ден Васил реши да се прибере по-рано. Както обикновено, седях и гледах мелодрамите си, когато вратата се отвори. “Мъжът ми се върна”, помислих си аз. След като погледнах известно време часа, направих въпросителна физиономия.
Беше 17:30 ч. Никога досега не се беше прибирал толкова рано. “Съпруже, ти ли си?” извиках към него от хола. “Очакваше ли някой друг?” – отговори Васил. Какво имаш предвид, че си дошъл толкова рано? Шегуваш ли се с мен?
Престани с глупостите си. Гладен съм, какво си приготвил? – Нищо. Не съм те чакал вкъщи. Гледах си сериалите. Можеше да се обадиш, да ме предупредиш предварително. Винаги трябва да ме предупреждаваш предварително, защото може да съм зает.
“От един месец не идваш до осем, а днес се появи в пет – казах му възмутено, – изгубил си ума си или имаш свои планове? Приключих работа в пет, отне ми половин час, за да стигна дотам.
“Мъжът ти е гладен, сготви нещо.” – В гаража на Колка вече не сервират храна? – Да, защо бръмчиш като пчела за мед? Защо просто не отидеш направо при Колка и не си тръгнеш. – Така че си тръгвай, аз имам работа. Досаждаш ми. – С какво ти досаждам? Изневеряваш ми или нещо такова?”
– Изпила ли си последния си мозък? Как можеш да си мислиш това за мен? Аз просто си живея живота. Излизам с приятелите си, гледам телевизионни предавания, занимавам се с бродерия, докато ти си в този гараж и се тъпчеш.
– Аз те притеснявам, нали? Добре, не ти вярвам! – Стига, хайде да хапнем. След този разговор мъжът започнал да се прибира вкъщи в 17:30 часа. Започна да ми носи храна или цветя всеки ден.
