Вира и дъщеря ѝ наемат апартамент в стара двуетажна къща. Живеели на приземния етаж и през зимата там било много студено. Спяха с вълнени чорапи и под три одеяла.
Вера непрекъснато търсела работа, за да може да осигури прехраната на себе си и на дъщеря си. На много млада възраст Вера се разболява и забременява. Когато бащата на детето разбрал, че тя е бременна, той веднага я напуснал.
Вера не е имала време да завърши образованието си, а е имала Настя. За да издържа себе си и дъщеря си, тя работи навсякъде. Отначало работела като чистачка, след това като миячка на съдове и получавала заплата за труда си. След известно време Вира започнала да работи като детегледачка.
Осъзнала, че ще се грижи за старата си баба, ще ѝ сменя памперси, ще чисти къщата и ще готви. Но тя не се страхувала от тази работа, за нея било важно дъщеря ѝ да няма нужда от нищо. Така тя стигнала до Мария Николаевна.
Запознали се и Вера започнала да се грижи за нея. Снаха й не искаше да седи при нея, а мъжът й не я принуждаваше. Той просто нае една медицинска сестра.
Плащал на Вера веднъж седмично, сумата била малка, но приемлива. Мария Николаевна не можела да ходи правилно, затова Вера помолила сина си да донесе специално приспособление, за да може тя да става от леглото. Тя четеше книгите си. След известно време помолила Андрей да прочете на Мария Николаевна и една аудиокнига. Мария Николаевна беше много благодарна на Вера.
Сега тя слушаше любимите си книги и гледаше телевизия. Мария разбра, че Вера има дъщеря, Настя.Тя помоли Вера да дойде с нея. Тя нямаше внуци, а снаха ѝ се притесняваше за фигурата си. Сега Вера дойде при нея с Настя. Вера се влюбила в нея и казала на Настя, че тя е любимата ѝ внучка. Така минаха месеците.
Мария Николаевна казала на Вера, че има много хубава къща в едно село, недалеч от града. Тя предложила на Вера и Настя да отидат там за един месец и да си починат. Но Вера отказала, като казала, че няма да я остави.
Мария Николаевна каза, че синът ѝ я изпраща на санаториум за един месец, затова предложи да отидат там на почивка. Вера се съгласи и след като Мария Николаевна си тръгна, те също отидоха. Когато пристигнаха, бяха приятно изненадани. Къщата беше наистина голяма.
Имахме ток, газ, баня, всичко в къщата. Настя също харесваше тук. Тя разцъфтяваше. Вера засади краставици и билки в градината. Тя почисти къщата и те започнаха да живеят. Една нощ, когато не можела да заспи, седнала до прозореца, после отишла в кухнята да пие вода, но се спънала и паднала.
Големият гардероб паднал след нея. Настя спяла и дори не се събудила от шума. Вера стана и видя една чанта в края на гардероба. Тя измъкна всички книги и спално бельо, вдигна чантата, отвори я и се изненада. Чантата съдържаше стари бижута и камъни.
Вера помислила, че това са обикновени бижута, прибрала ги, почистила се и отишла да донесе вода. Няколко дни по-късно й се обадила Мария Николаевна, която й съобщила, че я изписват, и казала, че скоро ще бъде при тях. Каза, че ще прекарат заедно топлите месеци на лятото. Мария Николаевна пристигна със сина си.
Той донесе дрехи и много храна за тримата. Вера си помисли, че той я гледа смешно. Но после се отпусна и забрави за това. Преди да се върне в града, Вера си спомни за чантата и каза на Мария Николаевна. Тя беше много изненадана и щастлива. Мария Николаевна ѝ каза, че това са бижута на баба ѝ, че са предадени по наследство.
Каза, че тя и съпругът ѝ са търсили тази чанта в продължение на една година. Вера не ѝ повярвала и след като се върнала вкъщи, взела един пръстен, за да го провери.
Когато разбрала цената, побягнала и разказала всичко на Мария Николаевна. Тя, от своя страна, казала на Вера да я продаде частично, когато й потрябва, и да си купи апартамент. Вера отказала, но тогава Мария Николаевна казала, че къщата и всичките ѝ бижута ще отидат при внучката ѝ Настя.
