С Валентина сме стари приятели още от студентските години. А после някак си животът ни разпръсна в различни градове, аз заминах със съпруга си, а с Валя все още не знам какво се случи.
Добре, че сега се появи интернет и така намерих приятелката си. Започнахме да си кореспондираме и Валя ми разказа историята на своя зет. Валя имала дъщеря, Алена, но съпругът ѝ Вълкин избягал веднага след раждането.
Валя отгледала дъщеря си сама, дала ѝ всичко, което имала, и искала Алена да има по-добър живот от Валя. Дъщеря ѝ завършва университет и започва работа в болница.
А след това си намерила гадже – Иван. Той не изглеждаше много добре, но беше много обикновен и добър човек. Отначало Валя не го харесваше. Как може човек без висше образование да е просто работник?
А тя има интелигентна, образована дъщеря, така че Валя веднага си каза, че Иван не ѝ подхожда. Но не се намесваше прекалено, надявайки се, че дъщеря ѝ сама ще стигне до този извод. Но само месец по-късно младите хора подадоха заявление в службата по вписванията. Валя беше бясна, че дъщеря ѝ е решила да прекара живота си с някакъв си Иван.
Но дори и след скромната сватба Валя не губеше надежда, че скоро семейният живот ще ѝ омръзне и те ще избягат. Направиха много скромна сватба, като седнаха в къщата на Иван. Валентина обаче не дойде на сватбата, преструвайки се на болна.
Тя не попита за родителите на Иван. Алена и Иван започнали да посещават Вала по-често. Дъщерята винаги ядяла малко, само чай и бисквити. Но съпругът ѝ имал добър апетит. Валя не се притесняваше много
.Хранех зет си с каквото намерех – вчерашна супа, преварени котлети, сух хляб или запеканка, която никой друг не яде. Иван изяждаше всичко до последната троха и винаги ми благодареше. -“Много ти благодаря, беше много, много вкусно. От самото начало Валя изпитваше известно отхвърляне към Иван.
Една вечер Алена гледаше телевизия, а Иван довършваше една порция. – “Уау, това беше най-хубавата запеканка, която някога съм яла. -Защо преувеличаваш, във всяка детска градина я сервират
. -Може би, но в нашата детска градина я нямаше. Рядко имахме изобщо нещо годно за ядене. Тук очите на Валя се подмокриха, тя побледня от смях. Не можеше повече да сдържа сълзите си и докато плачеше, много се срамуваше от това момче. И изобщо не й беше ясно защо не го харесва. Но след този разговор тя подготви най-доброто за Иван.
