Били са женени от 20 години. Женя и Владимир живееха в мир и хармония. Когато бил млад, Владимир си намерил работа като шофьор на камион. Отначало работата не му харесвала и единственото, което го задържало, били парите. Женя, разбира се, също била недоволна от работата на съпруга си, защото той отсъствал от дома си по цели седмици.
След три години брак им се ражда син. И двамата родители работеха, но основният доход идваше от Владимир, разбира се. Съпругата му винаги имала достатъчно за всичко и никога не ѝ се налагало да спестява пари. Така че винаги имали достатъчно пари, за да пътуват.
И един ден те планирали пътуване до Франция. Според плана Владимир трябваше да пристигне два дни преди полета, за да се увери, че всичко е наред. Но дори и два дни по-късно той не пристигна. Женя се изплашила за съпруга си, телефонът му бил недостъпен, затова решила да отиде в офиса, където той работел.
Казаха, че Владимир е пристигнал, предал е всичко навреме и си е тръгнал за вкъщи. Женя не разбра какво се случва и веднага отиде в полицейския участък, където работеше техният общ приятел. Гриша не пожела да приеме показанията.
Женя се притесняваше, сякаш той знаеше нещо, но не искаше да го признае. Тя се прибра вкъщи, но не можа да намери място, където да отседне, затова започна да си събира багажа. Когато се прибираше, намери документите в шкафчето си. Когато ги отвори, беше шокирана.
Имаше къщи, регистрирани на имената на три различни жени, в различни градове. Женя веднага се обади на Гриша да провери и приятелят им изобщо не се изненада. Гриша веднага отиде при Женя, за да обясни ситуацията, защото отдавна беше предупредил приятеля си, че жена му ще разбере за тайния му скелет в гардероба, или по-скоро за три такива.
Мъжът пристигнал и разказал на Жени, че от дълго време съпругът ѝ живее като за четири семейства. Тя не можела да повярва, но решила да отиде на всички адреси и да намери съпруга си. Гриша, разбира се, не остави Женя настрана.
Първата им спирка беше при една жена на име Марина, която ги посрещна много сърдечно и им каза, че отдавна е прекъснала контактите си с Вова.
Един ден тя му дошла на гости с изненада и разбрала за Женя. Видяла ги прегърнати и щастливи, а тя вече била бременна с дъщеря им, Вика, от Вова.
Решила е да роди дете, защото Вова е добър човек, а по това време тя вече е била на трийсет и отдавна е искала дете. Разбира се, Вова не ги е лишил от нищо, изпратил е пари и е дошъл на рождения ден на дъщеря си. Оля беше следващата, но тя така и не отвори вратата,
Хрицко разказа на Женя историята за нея. Тя беше зашеметена от знанията на Хрицко. Оля е имала труден живот, но за щастие не е имала деца от Володимир.
Ето я и третата врата. Володимир отвори вратата. Беше жив и здрав и веднага нападна приятеля си с недоволство защо е довел жена му тук. Женя дори не изслуша съпруга си, отблъсна го и влезе вътре. Там в ръцете на двайсетгодишното момиче имаше новородено бебе.
Момичето имаше синини под очите и плачеше с изгарящи сълзи. Сърцето на Женя се сви, когато видя младото момиче и сърцераздирателния плач на бебето. Тя веднага се втурна да помогне на детето. Но единственото, което то имало, били колики.
След като се справи с тези проблеми и даде наставления на новата майка, тя се върна при съпруга си. Хвърлила в лицето му думи на уважение, пълни с ирония, разбира се. “- Ще го подам за развод, не се притеснявай, по-добре помогни на младата си жена и отгледай добро дете!” – каза Женя и бързо напусна апартамента.
Гриша се затича след нея. Женя не знаеше как да реагира, дори даде пример на Гриша, като каза, че той не е женен и вече е на четиридесет, а тук един мъж имал четири съпруги.
Гриша прегърна Женя, успокои я и каза, че през цялото време е чакал тя да разбере истината. Около шест месеца по-късно Гриша и Женя се оженили. Разбира се, съпругата му не била свикнала с факта, че мъжът ѝ вече не изчезвал и всяка вечер се връщал у дома при семейството си.
