Знам, че всеки може да бъде на моето място. Реших да споделя историята си, в случай че някой я намери за полезна. Всеки от нас има моменти в живота си, когато му се струва, че всичко върви надолу.
Няма светлина в края на тунела, в живота се образува омагьосан кръг от неуспехи. В такива моменти човек не може да намери решение, изход от кръга. Същото беше и при мен.
Съпругът ми ме напусна след 7 години брак, като ме остави с две деца и куп сметки. Разбира се, аз не обвинявах полицията.
Нямаше смисъл да се обръщам към съда – той си имаше свои връзки. В продължение на шест месеца живях с децата си в един кошмар. Понякога нямахме какво да ядем.
Уволниха ме от работа заради децата ми: никой не можеше да седи с тях, а аз не можех да ги оставя вкъщи. Един ден реших да отида на гроба на покойния ми дядо.” “Ти си по-висок, знаеш по-добре.
Намери ми съпруг, баща за децата ми. Нямам сили да нося всичко сама. Трябва да ми помогнеш, дядо, ти винаги си помагал на всички”, говорех на надгробната плоча, ридаейки. Останах с него в продължение на около 40 минути. По това време моята приятелка беше с децата:
това беше нейният почивен ден. Тя се прибра вкъщи и забрави за това, което беше казала. Потопих се отново в своя ад на земята. Няколко дни по-късно срещнах моя съученик, когато се разхождах с децата си в парка. Не се бяхме виждали от около 10 години.
Поговорихме си известно време и той предложи да ни заведе в едно близко кафене. Нямах много работа, затова се съгласих. Този ден всичко вървеше по план. След кафенето Женя ни придружи до вкъщи и дори дойде в дома ни за чай като благодарност за обяда. Разменихме си контакти и се срещахме често. Децата ми не го притесняваха. Той се държеше чудесно с децата.
Най-голямото дори попита за него, когато не се бяхме виждали един ден. Шест месеца по-късно започнахме да живеем заедно в моя апартамент, който наследих от баба си, а той даде своя под наем. Никога не съм имала проблеми с Женя. Той решаваше всичките ми проблеми и ми помагаше с децата.
Вече три години съм омъжена за Женя. Той носи мен и децата на ръце. Наскоро си спомних за случката на погребението и реших да я споделя с вас. Благодаря ти, дядо, знаех, че ще ми помогнеш.
