По-късно забелязах, че Катя получава нови неща – чанти, токчета, рокли. Тук дори не е нужно да казвам нищо. Всичко беше ясно, но реших да не питам Катя какво става, а да ѝ направя неочаквана изненада. По принцип работя като луда, за да осигуря не само прехраната на семейството си, но и да спестявам за нашите мечти и цели.
За да си тръгна по-рано от работа, трябваше да ора до изнемога 2 дни преди деня на планираната изненада. Освободих се от работа и побързах да се прибера вкъщи. Вече имах в главата си образа на съпруга ми в нашата къща. Дори подбирах думите си, как да започна разговора с него и Катя, и мислех кога мога да подам молба за развод, така че детето да го приеме по-лесно.
Накратко, въображението ми работеше на пълни обороти. И така, пристигнах. Отворих входната врата и тъкмо се канех да тичам към спалнята ни, когато видях една възрастна жена да седи до детето ни. Попитах коя е – никога досега не я бях виждала. Антонина Павловна – представи се тя, – аз съм бавачката на Льоша. Трябваше да видиш лицето ми!
На него с големи букви пишеше “Не разбирам”. Но лицето ми стана още по-лошо, когато открих, че Катя не е вкъщи. Ние тримата решихме да я изчакаме.Тя дойде и ми обясни, че й е омръзнало да ми седи на врата, че иска обикновени женски удоволствия и че се срамува да ми иска пари, защото вижда, че и без това ми е трудно в работата.
Така че моята Катя реши да отиде на работа. Толкова много се смях, но Катя не ме разбра. Казах ѝ, че очаквам да срещна непознат човек вкъщи, а не непознат човек. Тя само закръгли очи, а аз се смях цял ден.