Мъж в такси викаше на едно момиче и го обиждаше. Скоро таксиметровият шофьор спрял колата и казал…

Серхий работи на половин работен ден като таксиметров шофьор, но основната му работа е като продавач в железарски магазин. Не разполагаше с достатъчно пари, защото двамата със съпругата му трябваше да изплащат ипотеката.

Приятелите му помагаха с малки покупки, но той искаше да изплати ипотеката възможно най-скоро и да живее спокойно. Сергий се среща с много различни хора всеки ден. Те може и да не го забелязват, но таксиметровият шофьор обръща внимание на всички.

Хората винаги бързат, било то до магазина за алкохол, на гости или до университета. Но тази двойка особено озарява вечерта на Серхий. Нисък мъж с наднормено тегло спря колата близо до скъп ресторант.

Той седна на предната седалка, целият зачервен, с капчици пот по плешивата си глава. Спътникът му седна на задната седалка. Младо момиче, малко над двайсетте, в дълга вечерна рокля и красиво кожено палто.

Беше гримирана грижливо, не ярко, както обикновено, и с красиви дълги златни обеци. – “Кой те дърпаше за крака? Кой си мислиш, че си?” – започна да мърмори мъжът. – “Тя ме обиди и няма да ви позволя да ми говорите по този начин” – отвърна тя. – “Ти изобщо знаеш ли коя е тя с твоето малко мозъче?

Все още трябва да подпиша договор със съпруга й, а след този скандал ще загубя пари заради теб! И какво имаш предвид, че няма да ми позволиш да те лекувам? Помниш ли изобщо дупката, от която те извадих? “Няма значение, щом толкова лесно хвърля такива думи, нека отговори.

-Ти си малко момиче и не си бъркай в носа. Тя и съпругът ѝ направиха първия си милион, когато ти се роди. – “Добре, стига, не пред непознати…” -Имаш предвид таксиметровия шофьор? Той не е човек, той е услуга. Плащам му за мълчанието, нали?” Мъжът се обърна към Сергей.

Сергей дълго мълча, стисна волана в ръцете си и спря. Излезте – каза Сергей спокойно на мъжа. – “Нима си загубил целия си страх? Заведи ме там, където ми кажат!”

След дълго възмущение мъжът най-накрая излезе от колата и в този момент Сергей потегли. Момичето беше щастливо. Сергей я попита къде трябва да я заведе. – “На летището, там ще се отърва от него завинаги.

Related Posts